Задължителна медиация?
Към днешна дата въвеждането на медиацията като процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съд е актуална тема. Въпросът е широко дискутиран в средите на професионалистите – медиатори, съдии, адвокати от няколко години: Репортаж на БНТ Сега основно се дискутира активно и около кръга на споровете, за които ще бъде задължително отнасянето към медиация преди предявяването на иска пред съд.
В настоящето изложение ще се спрем на ползите от тази „ранна“ фаза, която би подпомогнала разрешаването на спора в неговия начален стадий.
Ползите от задължителната медиация са очевидни:
споровете може да бъдат разрешени лично, на четири очи, по експедитивен и икономичен начин. Медиацията е гъвкава процедура, която предлага избиране на неутрален терен, определяне на времето, деня и мястото на медиацията и приспособяване на медиацията към специфичните спорни точки на конфликта.
Защо тогава тази ранна стъпка буди тревожност и вместо нея, хората са склонни да предпочетат продължаващ с години свадлив съдебен процес, който може да е омаломощаващ от гледна точка на време, разходи и други ресурси? Отговорът, най-общо казано е, че една или повече от страните не е способна да повярва достатъчно в медиация в този най-ранен етап; това е като да преговаряш смислено без знанието, което разкритията на официалните документи и свидетелските показания може да ти донесат. Макар и колебанието да се пристъпи към медиация преди старта на съдебни процес да е разбираемо, алтернативата не е непременно отсъствие на пълна развръзка. Със съдействието на знаещ и опитен медиатор може да се осъществи обмен на информация и документация в определено време и контролирана среда, което ще осигури на страните такова ниво на комфорт, че да нямат усещането, че преговарят „на сляпо“ или във вакуум.
Това, към което е насочена тази статия е: как може страните съвместно да повярват и да работят за ефективно предсъдебно или предварително разрешаване на техния спор.
Да изберем медиатор
Процесът започва с избора на медиатор от страните, за когото всички са съгласни. За този избор може да помогне и адвокатът/консултантите на страните, за да се обсъди дали медиаторът разполага с необходимите умения за проактивна работа със страните и е способен да ги подпомага в провеждането на първоначална сесия/първа (информационна) среща по медиация, в която необходимата информация/документация може да бъде разменена по бърз и ефективен начин. Необходимо е медиаторът да бъде неразделна част от процеса от самото начало – да наблюдава и ръководи целият процес, да подпомага страните в тази тяхна първоначална среща, да ги насърчава да не настояват за постигане на „пълния списък с желания“, а за това, което всъщност е минимално необходимо – да подкрепи техните претенции,но и да ги ангажира с целенасочена оценка на случая.
Целта на упражнението не е подготовка за процес, а подготовка за смислени/разумни преговори. Това е задължение на медиатора, едновременно да държи страните фокусирани върху целта – плодотворна медиация, но и да не позволи размяната на информация и документация, излишната детайлизация на отношенията, често нямащи отношения към казуса, да надвие процеса.
Бизнес срещу съдебен подход при разрешаване на спорове
Медиацията предполага повече бизнес подход към разрешаването на спора, отколкото съдебния процес. Страните имат нужда да се ангажират с критичен анализ и да преценят каква минимална, основна информация се изисква, за да се вземе информирано решение, дали да решат спора още при провеждането на тази първоначална сесия/първа (информационна) среща по медиация или да поемат по пътя на цялостен съдебен процес. И част от тази оценка е вътрешна – необходимо е страните да изследват реалистично разходите и да разкрият не само гледната точка на парите, но гледната точка на отдадеността на човешки и други ресурси, ако съдебният спор се развие. Тези фактори следва да бъдат част от уравнението.След като веднъж е определен обхвата на всички тези въпроси, проведени са тези ранни дискусии и преговори, наблюдавани от медиатора, решението дали да се продължи към съдебен процес е в ръцете на самите преговарящи.
Би било добра практика да се определи график на провеждането на първоначална сесия/първа (информационна) среща по медиация. Много е важно страните да имат адекватно разпределение на времето за изявления в предварителната среща. Проблемът е терминологичното несъответствие, защото няма термин „предварителна медиация“ при нас. Предложението е за задължителна среща, на която да се обсъдят възможностите спорът да се реши извънсъдебно и ако страните кажат „да“, тогава започва същинска медиация и да се използва това време разумно. Отстъпките на страните в предварителната медиация са особено важни, защото след тяхната размяна страните може да намалят оплакванията или дори изобщо да нямат оплаквания – и въпросът е да бъде предварително уреден. Оплакванията на страните следва да се основават на основните документи по казуса, които са в подкрепа на съответните им позиции. На тази първа, задължителна среща следва да се гледа като на първата и най-ранна възможност, при която спорещите страни могат да детайлизират исканията/защитата си една към друга.
Сцената е подготвена
Още един ключ към ефективната първа среща е медиаторът да изясни предварително всички правила и условия, които следва да бъдат спазвани от страните, за да не бъде миниран пътят към евентуалното постигане на споразумение. Поверителността и клаузите за запазване на доброто име и други подобни следва да са част от дискусията. Встъпителните изявления също внасят допълнителна тежест в контекста на тази среща, доколкото това е, предполага се, първият път, в който страните ще имат възможност за преценка на другата страна и нейната гледна точка. Добре е да си припомним в тази фаза поговорката, че „никой няма втори шанс за първо впечатление“, а това е особено важно в областта провеждането на първоначална сесия/първа (информационна) среща по медиация. Страните следва да са подготвени, да записват онова, върху което се дискутира, за да се избегнат аргументи от рода на „съжалението идва след сделката“, размислянето и „дяволът е в детайлите“, които впоследствие биха могли да минират постигнатото. По този начин записаното може да бъде отнесено и използвано за основа на окончателното споразумение.
Финални разсъждения
Както казват Ричард Бърн* и Питър Скелос*:“..ключът към ефективна медиация на ранен етап /ранна медиация/ е отдадеността на процеса. Отсъствието й ни изправя пред признанието, че ранната медиация не е нищо повече от товарна станция на магистралата на съдебния процес – лесно подминавана с употреба на фрази от рода на: „още е рано“, „нямаме достатъчно информация“ и подобни. Ранната медиация е последният път, по който се тръгва, защото не е пътят на най- малкото съпротивление. Ранната медиация е път, който изисква работа, но е този, за който е доказано, че е най- ефективният, ако страните тръгват напълно отдадени на процеса и подготвени да повярват, че най- разумният начин за разрешаване на техния спор е ранното му разрешаване.“
*Ричард Бърн е член на Панела за изслушванията към НАМ /Национален арбитраж и медиация/ и е правоспособен да арбитрира и медиира случаи във всички части на САЩ.
*Питър Скелос е пенсиониран служител на Associate Justice of the Appellate Division, Second Department. Той също е член на Панела за изслушванията към НАМ и е правоспособен да арбитрира и медиира случаи в цялата територия на САЩ.
Как да започнете процедура по медиация може да прочетете тук:
https://www.bgmediation.com/deinosti/zayavi-sluchaj/[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
