Д-р Лиза Фелман Барет, водещ невролог и психолог, е известна със своята „Теория за конструкцията на емоциите“. Тя оспорва традиционното разбиране, че емоциите са вродени и универсални, и твърди, че те са сложни конструкти, които мозъкът създава въз основа на личния опит, контекста и културните фактори. Тази перспектива предлага нови начини за разбиране на човешкото поведение и емоционални реакции — нещо особено важно за медиаторите, които ежедневно работят с конфликтни ситуации и емоционално натоварени разговори.
Основни принципи на теорията на д-р Фелман Барет
- Емоциите са конструирани – Според теорията, емоциите не са автоматични и универсални реакции на определени стимули. Вместо това, те се създават от мозъка въз основа на интерпретация на телесни усещания, контекстуални сигнали и минал опит.
- Ролята на концептуализацията – Мозъкът използва концептуални знания, за да даде значение на усещанията. Например, усещането за учестено сърцебиене може да бъде интерпретирано като „гняв“, „страх“ или дори „вълнение“ в зависимост от ситуацията.
- Културен и социален контекст – Културните и социалните норми оказват влияние върху начина, по който хората интерпретират и изразяват емоциите си.
Приложение на теорията в медиаторската практика
1. Осъзнаване на субективността на емоциите
Медиаторите често срещат силни емоционални реакции от страните в конфликта. Традиционното разбиране може да ги накара да интерпретират тези емоции като фиксирани и универсални (например, „гневът е гняв“). Според теорията на д-р Фелман Барет обаче, тези емоции са субективни конструкции, които отразяват личния опит и интерпретация на всяка страна. Това разбиране помага на медиатора да приеме емоциите като променливи и контекстуални, което отваря възможности за по-гъвкава и съпричастна комуникация.
2. Подпомагане на страните в концептуализацията на емоциите
Една от ключовите роли на медиатора е да помогне на страните да идентифицират и изразят емоциите си. С теорията на д-р Фелман Барет, медиаторът може да насърчи страните да разгледат усещанията си в контекста и да разберат, че те не са „заключени“ в една-единствена емоция. Например, усещането за тревожност може да бъде преформулирано като вълнение от възможността за разрешаване на конфликта.
3. Изграждане на емоционална гъвкавост
Като разберат, че емоциите са резултат от интерпретации, медиаторите могат да насърчат страните да разглеждат конфликтите през различни перспективи. Това не само намалява напрежението, но и създава пространство за по-рационален и продуктивен диалог.
4. Създаване на подходяща среда
Средата, в която сме е ключов фактор в теорията на д-р Фелман Барет. Медиаторът може да създаде безопасна и неутрална среда, която минимизира негативните интерпретации и насърчава позитивно взаимодействие. Например, изборът на неутрален тон, подредба на помещението или използването на общоприети норми за общуване могат значително да повлияят на начина, по който страните възприемат ситуацията.
5. Културна чувствителност
Тъй като културните фактори играят роля в оформянето на емоциите, медиаторите трябва да са чувствителни към различните културни подходи към емоционалното изразяване. Теорията подчертава значението на културния контекст, което позволява на медиатора да адаптира техниките си към нуждите на участниците.
Заключение
Теорията на д-р Лиза Фелман Барет предоставя мощен инструментариум за медиаторите, които се стремят да управляват конфликти ефективно. Разбирането, че емоциите са конструкции, а не фиксирани състояния, позволява на медиаторите да подкрепят страните в преодоляването на емоционалните бариери и да постигнат по-добри резултати. Тази перспектива насърчава емпатията, културната чувствителност и гъвкавостта — качества, които са сърцевината на успешната медиаторска практика.
Повече за управление на емоциите в процедурата по медиация може да научите, ако се включите в обученията, организиране от Център за разрешаване на спорове.
