С публикуваните промени в Закона за медиацията се регламентира медиацията по висящи съдебни дела. В чл. 20 се въвежда изискване медиаторът да бъде вписан в единия регистър на медиаторите, да бъде с юридическо образование и да е преминал допълнителен подбор и обучение по ред, определен в наредбата по чл. 25, която предстои да бъде приета от Висшия съдебен съвет.
В цяла Европа медиаторите са не само юристи, но и лица от други професии – психолози, педагози, инженери.
Процедурата по медиация може да се осъществи както в случаите, в които няма образувано съдебно производство, така и в хода на висящ съдебен спор. И в двата случая процедурата е конфиденциална и неформална и има една и съща цел: самите страни, със съдействието на квалифициран медиатор, да намерят най-доброто решение на конфликта, чрез установяване на причината, която го е породила, успокояване на емоциите, установяване интересите на страните.
В центровете за медиация в Европа, създадени към съдилищата, участват медиатори психолози и педагози, особено в областта на семейното право, междусъседски спорове, имуществените въпроси между съпрузи, родители и деца, роднини. Практикува се комедиация, което представлява участие на двама медиатори от една или различни професионални области, което прави процедурата още по-ефикасна, тъй като всеки специалист акцентира върху различни страни от конфликта. В Германия съществува особеност като към съдилищата има панели от съдии, които са медиатори по конкретния спор.
В мнозинството от случаите, в Европа, както в извънсъдебната медиация, така и в съдебната медиация, участва трета неутрална страна- медиатор, която може да е юрист или лице, от друга професия / Франция, Белгия, Испания/.
Участието на адвокатите в процедурата е гаранция за обхващане на правните аспекти на спора и формулиране на бъдещото споразумение между спорещите страни.
Въвеждането в България, с промяната в Закона за медиацията, на изискване само юристи да са медиатори по висящи съдебни спорове, в бъдещите центрове към съдилищата:
1/ На първо място, не съобразява обстоятелството, че у нас на съдиите е забранено да бъдат медиатори,
2/ На второ място, подобна рестрикция е дискриминационна, защото ограничава правото на лица от една и съща свободна професия, да я упражняват,
3/ На трето място, мярката е непропорционална, защото не е обоснована с никаква обществена необходимост. Точно обратното, общественият интерес сочи на нужда от подготвени медиатори, с опит в различни професионални сфери,
4/ На четвърто място, подобна регламентация изцяло игнорира приноса на сертифицираните медиатори към съществуващите центрове по медиация при съдилищата1, благодарение на които медиацията получи развитие в страната.
По тази причина, споделям мнението на съдия Петер Остен, Германия, бивш председател на сдружението „Съдии за медиация“ /GEMME/, което включва съдии и медиатори от Европа, че е „много жалко съществуването на подобна рестрикция в българския закон“ , която противоречи на чл. 15 от Хартата на основните права в ЕС2.
Съдия Силви Франкинюл – председател на белгийската секция на GEMME, споделя, че в семейния съд в Белгия, в процедурата по медиация се приема, че е от важно значение участието на психолог.
Бившият френски съдия, а понастоящем медиатор и обучител Елен Гебард намира, че сякаш адвокатурата „желае да установи монопол върху пазара на медиацията“ и „отстрани“ медиаторите неюристи.
Намирам, че подобно законодателно решение в българския Закон за медиацията, а именно само юристи да са медиатори по висящи съдебни спорове, едва ли е в интерес на конкретния човек за грижа и вникване в неговия проблем.
За съжаление, част от адвокатурата – и това се установи от позицията на Висшия адвокатски съвет към проекта за изменение на Закона за медиацията3, не приема идеята да има задължителна първа медиационна среща. Вероятно се касае за неразбиране на въпроса и на разликата между задължителна първа среща и задължителна медиация, каквато има в някои европейски държави /например Франция4/. С промените в Закона за медиацията не се въвежда в националното ни законодателство задължителна медиация – тоест медиация, като условие за допустимост на бъдещ процес. Единствено се въвежда задължителна първа среща пред медиатор, в хода на образувано съдебно производство, по определени видове дела. Това в никакъв случай не препятства защитата по съдебен ред, а обратно, цели да подпомогне страните към доброволно решаване на спора и постигане на спогодба.
Неоснователни са опасенията на част от адвокатите от медиацията по следните причини:
Понастоящем, съществува задължителна медиационна процедура преди завеждане пред съда на семеен спор, която е въведена в конкретни райони на страната.
В България, както и в по-голяма част от Европа – например, Франция, Испания, съдилищата в големите градове са претоварени от дела. Това води до невъзможност за постановяване на решения в разумен срок, което от своя страна е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Извънсъдебните способи за разрешаване на спорове – медиация и арбитраж – са единствените, които осигуряват приключване на даден спор, без той да преминава през няколко съдебни инстанции. В процедурата по медиация се отчитат в най- големи детайли особеностите на казуса и личността на спорещите страни. Съдебната спогодба има силата на съдебно решение. Нейното постигане е процес, който изисква време и спокойна атмосфера. Процедурата по медиация дава това време и тази атмосфера. Медиаторът, като неутрална страна, подпомага страните и техните адвокати за доближаване на позициите и намиране на съгласие. Във всеки един спор, заведен в съда, съществува не само правна страна, но и различни емоции и противопоставяния, натрупвани с години, за което са нужни „меки умения“, които подготвените медиатори притежават.
Според Драгош Калин – съдия от Апелативния съд в Букурещ, подобна рестрикция в българския Закон за медиация, която отстранява от центровете за медиация при съдилищата медиаторите неюристи, е изключително непропорционална и за нея би следвало да бъде сезирана Венецианската комисия. Подобно изменение на закона, според съдия Калин, би следвало да бъде атакувано и пред Конституционния съд.
В заключение, включването на медиаторите към центровете по медиация към съдилищата би следвало да се основава на техните личностни и професионални умения в областта на медиацията и опит като медиатори. Те може вече да са преминали през обучения и специализации, което е необходимо да се отчете. Работата в комедиация, с участието на медиатори с различни профили, според характера на казуса, е изключително полезна и ефективна.
Предвидената в Закона за медиацията регламентация в центровете за медиация към съдилищата да не участват медиатори, които не са юристи е силно рестриктивна, непропорционална и следва да отпадне.
1. Например, медиаторите към Центъра по медиация, създаден към Софийски районен съд, работят повече от 10 години на доброволни начала.
2 Текстът на чл. 15 т.1 и 2 гласи, че
1. Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия.
2. Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да се установява или да предоставя услуги във всички държави-членки.
3. Изходящ номер № 876, от 25.10.2022 г.
4. От първи януари 2020 г., със Закон № 2019-222 от 23 март 2019 г. , за периода 2018-2022 г. и за реформа на правосъдието, във Франция процедурата по медиация става задължителна процесуална предпоставка за достъп до съд по определени видове дела. С декрет № 2019-1333 от 11 декември 2019 г. медиацията е задължителна при спорове с интерес до 5000 евро. Гражданският процесуален кодекс code de procédure civile – чл. 750-1 – посочва, освен имуществени спорове до 5000 евро и други изброени в него спорове, , за които се изисква задължително провеждане на медиация, преди започване на съдебен процес. Впоследствие, с решение от 22.09.2022 г. на Държавния съвет – висш административен съдебен орган в държавата, промененият текст на чл. 750-1 от процесуалния кодекс е отменен.
Автор: Десислава Джарова – адвокат, сертифициран медиатор и лектор*
*Повече от 25 години тя работи като съдия в Софийски районен съд и Софийски градски съд в много голямо разнообразие от спорове между граждани, между дружества и държавни институции. Това са спорове, в областта на семейното и наследственото право, договорното право, трудовото и търговското право, съдебната делба, административни спорове. През 2008 г. Висшият съдебен съвет ѝ присъжда ранг “съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд”.
