Как можем да излезем доволни от един спор
За тези години успях да осъзная, че няма нищо по-важно от това клиентите да са щастливи…да, именно щастливи, а не просто спечелили това или онова дело.
За съжаление, споровете и конфликтите са нещо често срещано, те просто са част от нашето ежедневие. Те не са нещо, което ние избираме да ни се случи или не, ние просто се изправяме пред тях. Избягването на споровете и конфликтите е невъзможно, но това как се отнасяме към тях и как ги разрешаваме е нещо, което ние сами решаваме, а нашето решение може да има негативно или позитивно въздействие върху печалбата на бизнеса, върху атмосферата на работното място, върху бизнес отношенията и върху личните отношения, разбира се.
Повечето от хората и представителите на бизнеса прекрасно знаят какво значи съдебния процес. Още при първия знак на несъгласие или на задаващ се спор, не е рядко да чуем „Ще те съдя”, „Ще се видим в съда” и други подобни. Но когато се срещне с конфликта или спора, бизнесът все повече се научава, че е много по-изгодно за него, разбира се когато е възможно, да постигне практично и свое собствено споразумение, отколкото да се „бие“ в съда, понякога с години, и да изхарчи сериозни пари в тези съдебни производства.
Дълбоко споделям разбирането, че разрешаването на споровете трябва да свършва в съда, а не да започва там. Извън случаите, в които съдебното производство е неизбежно (в областта на наказателното право напр.), считам, че първо алтернативните способи и в частност медиацията следва да бъдат опитани и едва след това, ако те са неуспешни, да се ходи на съд. Не вярвам, че има някой разумен човек, който при първото покашляне започва с антибиотиците. Винаги гледаме да пресечем заболяването в зародиш с леки, ефикасни и евтини средства и едва, ако не успеем, тогава по принуда прибягваме към тежките и увреждащи организма лекарства…
В съда, и до известна степен при арбитража, решенията в съдебните спорове са базирани на закона и правилата ограничават средствата, които могат да бъдат използвани за доказване на тезите/позициите на спорещите страни. Съдилищата обикновено не могат да отразяват или да вземат предвид оригинални по своята същност предложения или разрешения, така, както това може да се случи лесно в медиацията и в по-малка степен в арбитража.
Съдебните процедури отнемат най-много време, създават най-много стрес и струват най-скъпо от всички форми за разрешаване на спорове.
Резултатът от съдебния спор е обвързващ за страните, но интересното е, че той е обвързващ за страни по спор, които не са се договаряли/съгласявали техния спор да бъде разрешаван от съда. Това разграничава съдебното производство от алтернативните способи. Алтернативното средство за разрешаване на спорове също може да приключи с резултат, обвързващ страните, но страните са се съгласили/договорили да бъдат обвързани от един такъв резултат. Да кажем по друг начин – съдебното производство е процедурата за разрешаване на спорове по default. Страните могат договорят средството за разрешаване на евентуални спорове между тях, но ако не го сторят – отиват в съда.
Има случаи, в които съдебните спорове са неизбежни. Но във всички останали случаи, съдебният спор е резултат на алчност, сила или емоция.
Системата, която има за задача да разрешава споровете, в по-голямата си част е „проектирана” и реализирана от юристи – хора, които поради спецификите на своето образование и професия, са склонни да отдават по-голямо значение на „печелившите аргументи”отколкото на „намирането на разрешение” на проблема.
Каква е алтернативата?
С изключение на случаите, в които съдебният процес е неизбежен , преобладаващата част от споровете между разумни хора биха могли да бъдат разрешавани с помощта на медиатор.
Бизнесът започна да възприема медиацията в своите business-to-business въпроси. В по-малка степен медиацията се възприема при конфликтите на работното място. Изпълнителните органи и/или висшия мениджмънт на бизнеса разбира ползата, ценното, спестяванията, които идват подхождайки алтернативно към разрешаване на споровете или конфликтите, преди те да ескалират до съдебни спорове.
Повечето адвокати все още смятат, че колкото са по-агресивни и съревноваващи се, толкова по ефективни биха били при защитата и удовлетворяването на интересите на клиентите си. Проучванията обаче показват, че това съвсем не е така. Професионалистите (адвокати, консултанти и т.н.) могат много по-ефективно да защитават интересите на клиентите си чрез умело използване на методите на сътрудничество и убеждаване.
Бизнесът, който възприема алтернативното разрешаване на спорове, също бере резултатите на по-висока продуктивност, по-висок морал, намалени безпричинни отсъствия от работното място, съхранени бизнес отношения и…намалени юридически разходи.
Докато животът като цяло би могъл да бъде сложен и да става все по-сложен и по-сложен, това изобщо не значи, че същото важи и за разрешаването на личните и бизнес конфликти и спорове, пред които се изправяме. Макар и да са константа в живота ни, споровете и конфликтите определено са второстепенни към това да си осигурим живот в спокойствие и хармония, към щастието, за което споменах преди малко. Много често очевидното разрешение на един конфликт или спор се изопачава или се усложнява до невъзможност за реализация, без да има никаква логична причина за това. Желанието и умението конфликтите и споровете да бъдат разрешавани с колкото се може по-малко стрес, омраза и враждебност е по-добрият подход, който води в единство до по-добро психическо и физическо здраве – до ЩАСТИЕТО.
Повече за търговската медиация може да прочетете тук:
Заявете Вашия случай тук:
Автор: Асен Георгиев
