Обучението по медиация е обучение по човечност
Чували сте, че на лекар, адвокат и свещеник всичко се казва. Наскоро се сблъсках с отношение на лекар към близък човек от семейството ми. Удивих се, как е възможно, хора с такава хуманна професия да са безразлични към болката на пациентите си! Опитвайки се да „смеля“ ситуацията и да преработя възмущението си към такъв вид отношение от страна на представител на точно тази професия, си дадох сметка, че и в трите изброени по- горе области има хора, които умишлено, с цел избягване на уязвимост или намаляването й, причиняват сами на себе си това осакатяване – изкореняват целенасочено естественото си човешко чувство за разбиране на другия. Това обаче не остава без последици – онова, което виждат очите, което чуват ушите и което усеща сърцето неминуемо намира отклик у всяко човешко същество.
Разбира се, че тези прояви не са запазена марка само за определени професии. Всяко живо, разумно същество по природа е уязвимо и е способно да изпитва разбиране и състрадание. В съвременния свят и особено през последните две години отчуждението се превърна в начин на живот. Хората се страхуват да бъдат емпатични, притесняват се да търсят помощ, срамуват се да признаят, че имат проблем. А спасение дебне отвсякъде!
Като медиатори, ние прилагаме формула за разрешаване на всякакъв вид проблеми – ефективна, включително и за вземане на еднолични решения, важни за всеки отделен индивид. Нашата формула е успешна, заради една изключително важна съставка – умения по човечност.
Както стана ясно, човечността най – общо означава способността и желанието на човек да проявява разбиране към състоянието на човека отсреща. Не да му съчувства, не да съпреживява с него, а да остави пространство за проява на чувства и да покаже, че приема правото на отсрещния да изпитва точно тези чувства. Така човек се чувства приет, признат, ценен с това, което е, без да е нужно да сдържа, преглъща или потиска онова, което изпитва. Как това се случва конкретно? Какви са инструментите, които използваме, за да накараме хората да се обърнат към основното свое качество, а именно – да бъдат хора във всяка ситуация? Ще Ви посочим само някои от тях. За подробно и задълбочено разглеждане е нужен пълен курс на обучение, за което може да прочетете повече ТУК.
Всеизвестно е, че медиацията е процедура за разрешаване на проблем/конфликт/спор. Доброволен, извънсъдебен, цивилизован, мирен. Важни са много фактори, но едни от най- важните, за да постигнем резултат, са два: да разберем какъв точно е проблемът и да държим сметка за това, че насреща ни стоят хора. Реални хора, с техните вярвания, очаквания, с миналото си, с травмите и болките от него. Винаги, винаги, винаги е нужно да имаме предвид, че никой от тези хора не прави нещо ей така, без цел, без причина, без основание. Нашата задача е да открием тази причина, защото тя ще доведе до онова, за което човекът копнее – разбиране, признание, авторитет, статус, роля. Начинът, по който стигаме до причината е от изключително значение. Той трябва да отдели човека с неговите характеристики от проблема с неговите специфики. Едновременно с определяне на проблема, ние отдаваме значимото и на човека. Знаем, че до разрешаване на задачата няма да се стигне, ако не обърнем достатъчно внимание и на човешката част от нея – емоции, интереси, потребности. Това е уникалното на медиацията – тя е една съвършена комбинация между практично и магично, между разум и чувства, между реално и невидимо.
Активно слушане
Другото, което отличава процедурата и я нарежда сред един от начините за личностно израстване, е възможността да се развива умението за слушане.
От премного говорене на никого не му остава време и сили да чуе – нито другия, нито дори себе си. Все повече само гледаме /в екрани/ и възприемаме света чрез картини, които формират у нас погрешното убеждение, че са реалност. А всъщност реалността има много измерения и едно от тях възприемаме през слуха. Ако положим усилия да слушаме, ще започнем да чуваме. Пред нас ще се отворят вратите на един уж същия, но различен свят, богат не само на цветове и образи, но и на желания, нужди, интереси, емоции. „Да говориш е нужда, да слушаш е изкуство“ е казал Йохан Волфганг Гьоте. Мисля, че този цитат най- добре изобразява висотата на умението да слушаме. Когато започнем да учим този добре потискан навик наново, с всички негови характеристики – какво ни казва гласът, тембърът, скоростта на говорене, височината на тоновете, мимиките на лицето, позата на тялото и жестовете на крайниците, тогава разбираме защо това наистина може да бъде изкуство. Реално постижимо изкуство.
Описахме Ви малка част от онова, което прави обучението по медиация урок по човечност. Цялото богатство на тази процедура, както и всички умения, които всъщност ни правят по- добри хора, можете да разкриете, като участвате в сертифициращото онлайн обучение за медиатори от 07 февруари 2022 година. За записване и информация:
Обучение за медиатори със сертификат
Автор: 
Теодора Божилова
