София, 24 март, БТА
Обмислят се подходящи нови законови разпоредби, които да въведат експериментално задължителна медиация по някои видове дела, както и възможност съдът да разпорежда медиация. Това каза в интервю за БТА Севдалина Александрова от Центъра за разрешаване на спорове.
Задължителното разпореждане от съда е начинът, по който медиацията е станала популярна в САЩ, а задължителната медиация по някои видове дела е начинът, по който Италия направи бум от над 200 000 дела годишно, преминали през медиация, поясни експертът.
Севдалина Александрова съобщи, че в шест от най-големите съдилища в страната започва национално разрастване на съдебните програми за медиация. Наред със София, където действа вече шеста поредна година такава програма към Софийски Районен съд, съдилищата във Варна, Велико Търново, Бургас, Благоевград, Пловдив и Плевен започват активно разрастване на техните собствени програми за насочване към медиация, отбеляза тя. По думите й създаването на програми за медиация към съдилищата, които информират и съдействат на гражданите за решаването на споровете им, е един от най-модерните механизми за осигуряване на достъп до правосъдие.
Ето и пълният текст на интервюто:
Въпрос: Заемате се с нова задача – разрастване на съдебните програми за медиация. Какво всъщност ще се случи?
Отговор: Програмите за медиация в подкрепа на бизнеса и гражданите за пръв път преминават на национално ниво – към съдилищата в шест големи български града. Наред със София, където такава програма действа вече шеста поредна година към Софийския районен съд – съдилищата във Варна, Велико Търново, Бургас, Благоевград, Пловдив и Плевен започват активно разрастване на техните собствени програми за насочване към медиация.
Създаването на програми за медиация към съдилищата, които информират и съдействат на гражданите за решаването на споровете им, е един от най-модерните механизми за осигуряване на достъп до правосъдие. Доказано е, че тези програми (в САЩ, както и във Великобритания, Холандия, Словения и в други европейски държави) дават най-лесен и бърз път за спорещите страни да разрешат проблема си, спестявайки време, пари и нерви.
Разрастването на тези програми в България има потенциал да ни превърне в един от успешните модели на улеснен достъп до правосъдие, което оставя спорещите доволни и помага за доброволното спазване на договореното.
Въпрос: Как ще се случи националното разрастване на програмите за медиация? И всъщност – какво ще се промени за хората, които търсят правосъдие?
Отговор: Интересът и инициативата на съдилищата вече са факт. В подкрепа на техните идеи и за постигане на резултати в национален мащаб се включват целенасочени експертни усилия и помощ при популяризирането на медиацията, благодарение на проекта „Медиация в подкрепа на бизнеса: Насърчаване на справедливото и целесъобразно решаване на спорове чрез съдебни програми за медиация“, финансиран от фондация „Америка за България“, изпълняван от Център за разрешаване на спорове.
Наскоро в София се събраха председатели и представители на съдилищата от Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен и София, които разказаха за досегашните си инициативи в сферата на препращането към медиация и изразиха подкрепата си за предприемане на целенасочени следващи стъпки.
Въпрос: Какво ще се промени от това за хората?
Отговор: Най-големите печеливши са именно хората, които имат някакви спорове. Как би звучало – решение за четири часа вместо 4 години? Изпълнение още същата седмица, вместо в несигурно бъдеще. И разходи в пъти по-малко в сравнение с тези за продължително съдебно производство.
Именно това са реалностите, когато се прилага медиация. По-конкретно, според проучване на италианския ADR Center, което беше представено в България от проф. Джузепе де Пало през юни 2015 г., българските граждани и търговци биха спестили 700 милиона евро годишно, ако споровете минават първо през медиация, дори ако само по половината от тях се постига споразумение.
И към всичко това не е за пренебрегване и възможността хората да разговарят помежду си в медиацията, за да си осигурят добри отношения и за в бъдеще. За бизнес-партньорите това означава запазване на партньора и възможност за добри бъдещи печалби, за родителите на едно дете и бивши партньори – това означава да могат спокойно да си сътрудничат в името на това да осигурят спокойствие и по-добро бъдеще за детето си.
Въпрос: Как ще могат конкретно да се възползват от съдебните програми гражданите и търговците?
Отговор: Съдебните програми за медиация ще дават конкретна информация за това как, кога, при какви условия може да се ползва медиация, както и организационно съдействие за провеждането й. И тази информация ще бъде предоставяна максимално рано, още при внасяне на искова молба в съда. Знаете, че при постигнато споразумение, два процента от внесената 4-процентна такса се връща на ищеца.
Въпрос: Конкретно какво предстои по съдебните програми?
Отговор: Всяка добра инициатива изисква ясен план с конкретни стъпки. Затова съдилищата ще получат съдействие за развиването на своя индивидуална стратегия за идните три години. Става дума за развиването на местна съдебна програма за медиация, подходяща за условията за техния регион.
Наред с това съдиите ще бъдат запознати с международните практики за развиване на такива програми и за насочване на спорещите страни към медиация. Адвокатите от местните колегии също ще имат възможност да се включат в професионални обучения, които дават специализирана подготовка за представителство в медиация. Съдът, адвокатите и медиаторите ще имат възможност да създадат основа за трайно сътрудничество в подкрепа на бизнеса и гражданите чрез съвместни професионални срещи.
За да бъде програмата за насочване към медиация максимално полезна, тя ще вземе и мнението на местните бизнес-организации. Наред с това, инициативата за популяризиране на медиацията ще въвлече и студенти в национално състезание по медиация, което ще им даде възможност да практикуват и да участват в медиация. За местното популяризиране на медиацията ще има събития на живо и информация в съдебните сгради.
За националното популяризиране на медиацията ще работи уеб-сайт с богати ресурси за действащите програми за медиация в България, както и за медиаторите и за възможностите за разрешаване на случаи в отделните градове.
Въпрос: Колко медиации е имало последната година и какви резултати могат да бъдат отчетени в тази насока?
Отговор: За медиацията липсва официална статистика в повечето европейски държави. България не прави изключение. Според проучване за „Рестартирането“ на Директивата за медиацията, проведено през 2014 г. по възложение на Европейския Парламент, в България годишно медиациите са около 500. Статистиката на Центъра за спогодби и медиация към Софийски Районен съд показва около 100 медиации годишно, проведени към центъра след препращания от съдии. В частните центрове по медиация не се води статистика, но в последните години както запитванията, така и броят медиации се увеличават, и вероятно надхвърлят цифрата от 500 годишно. Съдебните програми в шестте града на България, които се включват сега, се очаква да повишат този брой многократно.
Въпрос: Говори се за промяна на Закона за медиацията. Има ли нещо вярно в това?
Отговор: В последната година имаше няколко обсъждания на конкретни нови текстове в Закона за Медиацията и Гражданския процесуален кодекс. И в момента работата тече на експертно ниво – а именно, обмислят се подходящи нови разпоредби, които да въведат експериментално задължителна медиация по някои видове дела, както и възможност съдът да разпорежда медиация. Задължителното разпореждане от съда е начинът, по който медиацията е станала популярна в САЩ, а задължителната медиация по някои видове дела е начинът, по който Италия направи бум от над 200 000 дела годишно, преминали през медиация.
Въпрос: За медиатори се говори и в промените на НПК в частта за възстановителното правосъдие. Какво точно ще правят тези хора?
Отговор: Възстановителното правосъдие е много голяма тема и тя е много различна от медиацията по граждански и търговски спорове. Във възстановителното правосъдие целта е да се „поправи“ доколкото е възможно както емоционалната и материалната щета, нанесена на жертвата и близките, така и конкретната социална ситуация, довела до извършването на престъплението – т.е. работи се и за подобряване на ситуацията за самия извършител. Затова в срещите за възстановително правосъдие се включват обикновено жертвата и извършителят, хора от пряко засегнатия кръг, и експерти-психолози и други помощници, които подпомагат именно този процес на възстановяване на обществената ситуация – доколкото е възможно, каквато е била преди престъплението.
В тези срещи извършилият деянието получава възможност реално да разбере какво е причинил и същевременно подкрепа, която да помогне за избягване на подобни ситуации в бъдеще. Същевременно жертвата получава възможността да „разбере“ отговора на мъчителния въпрос „защо“ той/тя е „избран“, и да получи компенсация, която би облекчила преживяванията й – и психологическа, чрез разговор, извинение, и – материална.
Възстановителното правосъдие е особено подходящо при престъпления от малолетни и непълнолетни. То обаче изисква специално подготвени специалисти – предимно психолози и юристи, които да водят точно този тип срещи за „поправяне“ на вредата. Медиаторите, обучени съгласно Закона за медиацията, не са подготвени за провеждане на срещи по възстановително правосъдие, тъй като целта на гражданско-правната медиация е съвсем различна – договаряне между двама равнопоставени души, които се убеждават един друг и преговарят, за да постигнат изгоден за тях резултат.
Източник, БТА
