Огънят

Лятна вечер. След дълго плезене и лудуване слънцето най- накрая е положило огнените си къдрици в теменужения пух на облаците и си почива. На небето са се ококорили милионите очи на нощта и любопитно следят всяка стъпка на хората.

Хората не търпят дълго тъмнина. Привлича ги светлината, топлото, блестящото. Затова си кладат огън. Отначало той е плах, дими въпросително в чудене да се покаже ли или да кротува. Чака да бъде подкрепен, да му се даде храна и малко време да събере сили. Ето го! Вече е готов – пука, пламти, извива се. Става оранжев, чревен, златен, побелява от възторг, че е на свобода. Това е моментът: хората се събират около него, в началото един по един, после – все повече. Всички искат да са близо, правят кръг около огъня, идват още, увеличават кръга.

Огънят е нощното слънце. У него има романтика- нещата, хората и отношенията се усещат меки, нежни; той осветява, но не показва всичко, все нещо ще остане скрито в тъмното. Магия има в него: ей ги, хората, разговориха се, усмихнаха се, доближиха се един до друг. В очите им трептят преживявания, лицата им омекнаха, от устните им излиза възторжен смях. Всеки иска да сподели, всекиму се иска да задържи огъня повече и току някой прибави по някоя главня, съчка или треска, за да е сигурен, че тази магия ще я има още. А огънят е във вихъра си – хвърчат искри, лудува, радва се на това, което прави. Пламъците му стават все по-големи и се издигат високо, всеки от тях носи силата на цял огън в себе си. Такъв огън събира, сплотява, дава сила, разгаря вдъхновение, носи надежда и оставя следи – топли и трайни.

Хубавото на огъня е, че го има и у хората – в душата и сърцето им. Думите са пламъците му, действията са въглените му. Желание, хъс и любов трябват, за да се разгори и да дава топлина. Ей такива хора – с огън и желание, срещнах в едно толкова типично за човека състояние – състезание. Състезание по медиация за студенти.

Национално състезание по медиация за студенти

Преживях това състезание от първия ред вече два пъти. Младежите, които участват в него, са от огнените хора. Те са смели! Имат желание да научат за медиацията и ползите от прилагането й по най- добрия начин – чрез преживяване, чрез непосредствено участие в истинска процедура по медиация! Смелостта не е липсата на страх – тя е желанието да продължиш, въпреки страха. За тези участници страхът не е пречка, а катализатор на способностите им.

Те са готови за битка – носят въглените в сърцето си, разпалват пламъците и се впускат в състезание! Знаят, че животът е игра – ту печелиш, ту губиш. Знаят също, че във всяка загуба има печалба, винаги има нещо добро. Умеят да виждат това добро – вижда се, че умеят.

Наблюдавам ги, когато влизат в залата за първи път : пристъпват с бодра крачка, ведри, устремени, любопитни. Карат ни да се усмихнем, защото усещаме въглените- около тях става светло и ти се иска да си наоколо. Възпитани, прилежни, отговорни, подготвени. Да, подготвени! Наясно са, че най- ценното оръжие е знанието. Попили са от него всичко, което са успели. Огънят в тях е подкладен, чака си подходящото време да избуят пламъците.

Когато се поздравяваш с тях, енергията им те зарежда. Блясъкът в очите им, жизнерадостното ръкостискане ти връщат вярата в живота като най- вълнуващия път! Отзивчиви, готови да помогнат, да се включат във всяка дейност и ново начинание – това е част от харизмата им, от силата да сбъдват мечтите си. Само когато опитваш, когато правиш дори нещо малко, само тогава желаното става реалност! Тогава подклаждаш огъня, който твори.

Състезанието започва. Налага се да работят с непознати в един отбор. Да имат обща цел, стратегия, тактика. Виждам, как се сработват – изслушват се, наблюдават зорко, използват интуицията си. Обмислят варианти на действие, планират, уговарят се. Имат готовността да си сътрудничат в името на обща цел и обща кауза. Целта им е победа. Каузата им е да разпространяват медиацията като начин на разрешаване на спор, но и като начин на общуване. В нов свят, с нови правила на новите хора – тези, на които им пука за всичко стойностно – за връзки, отношения, за резултатност на действията, за ценности и отстояването им.

Ето го и огънят! Приближавам се към масите –думите се затъркаляха, пламъците лумнаха. Разгоря се въодушевлението от надпреварата. Чуват се развълнувани гласове, сипят се аргументи, въпроси, искания, предложения. Състезанието е в разгара си. Завиждам на журито – те са най- близо, най – много се топлят от огъня, най- много се опияняват от светлината му. Но и аз я усещам тази топлина – магична като на лагерен огън. От нея се раждат чудеса. Идеи. Мечти. Заслужава си всяко усилие да бъде разпалвана!

От нашите студенти получаваме нов поглед върху наглед познати и обикновени ситуации – новатори са. Разкриват подозирани и неподозирани артистични заложби- актьорската им игра е забележителна. Подхождат нестандартно в разрешаването на конфликти – прилагат алтернативни и непопулярни решения и методи на сътрудничество и съдействие. Това е поколение, което се стреми да разгръща всичките си способности – наясно е, че човек е успешен, не само когато знае и е дисциплиниран, но и когато усеща и е съпричастен. Расте смяна, с която с удоволствие можем да се гордеем и да сме спокойни, че застъпва след нас.

Да организираш такова събитие не е никак лесна работа. В някои моменти е даже отчайващо! Когато обаче стигнеш до това, да събереш на едно място огньовете на толкова хора, когато видиш пламъците, когато усетиш, как става магията от един общ, голям огън, тогава знаеш, че всяка стъпка си струва! Даваш си сметка, че тези хора трябва да бъдат открити, подкрепяни и окуражавани за всички свои дела. Че те са готови да понесат бъдещето на плещите си, защото ЗНАЯТ, МОГАТ И ИСКАТ. За участниците в това състезание няма невъзможни неща, защото те притежават най- важното – желанието за пълноценен живот!

Автор: Теодора Божилова