Разбираме за убийство на млад мъж заради междусъседска вражда. И това е поредният случай – преди време семейство с три деца остана без опора в лицето на бащата, пак заради убийство по същата причина. Говори се по медиите, пише се по социалните мрежи, участници във враждите споделят преживяванията си, опасенията си, тревогите си. Два дни това е новина и после – нищо. Никой – нищо. Оставаме с впечатлението, че или това не е важно за никого, или просто тези, от които зависи да вземат мерки, не знаят какво да правят. Или не искат. Или не могат. Което и от всички изброени да е, каквото и друго да основанието за бездействието, неглижирането, обръщането на другата страна, то има едно послание: хората, добруването им, Животът в тази страна не са наша грижа, не са ценни, не си струват усилията.
Отказвам да приема това! Отказвам да повярвам, че няма начин да се работи с хората в това т.нар. общество в България и да се постигат резултати! Колко пък да сме различни от другите човешки същества в останалите държави, които намират начин да подпомагат общностите и членовете им?
Ние, в Център за разрешаване на спорове, отдавна работим по идеята за подпомагане на всеки, който под една или друга форма е попаднал в конфликтна ситуация. И работата ни се изразява в конкретни стъпки: осигуряваме достъп до процедури по медиация на доброволни начала към районни общини в гр. София; подпомагаме разрешаването на конфликти в училища на територията на столицата – между ученици, между преподаватели, между ръководители; центърът ни е отворен към всеки, поискал помощ под формата на консултиране и/или разрешаване на спор от всяко естество и между всякакви страни – физически лица, институции, организации; организираме обучения с високо качество за хора, които имат желание да бъдат професионални медиатори. От създаването на Центъра до настоящия момент, винаги сме изповядвали идеята, че има различен начин за разрешаване на конфликти, чрез който и двете страни да бъдат чути, да се даде възможност да споделят болките, притесненията и най- съкровените си желания. За да не се стига до необратими последствия. За да се окаже подкрепа на всеки засегнат, така че да разбере, че неговият глас има място в живота ни, в обществото и в общността; да се даде пространство за признание на правото на всеки от нас да бъде равноправен член на всички социални групи, към които принадлежи.
Крайно, абсолютно крайно време е всички, включително управляващите да разберат, че грижата за човешките същества в една територия е ВАЖНА – за самите хора, но и за всички процеси в обществото. Ние не сме отделни индивиди, които могат да живеят сами, изолирани и без взаимодействие с другите. Невъзможно е. Нереално е. Нечовешко е. Най- естественото нещо на този Божи свят е да сме във връзка с другите, а оттам и със света. Когато някой не е съумял да изгради такива връзки, когато му е трудно да се справи с това, когато има нужда от помощ – трябва да има начин да се подаде ръка. Реакциите ни до настоящия момент показват незрялост на обществото и държавата ни да прозре взаимовръзките, от една страна, между отделните индивиди и, от друга, между тях и социалните групи, в които се изявяват. Държавата ни би следвало да е „родителят“ в това отношение, би следвало да показва на всички ни как е приемливо да се действа, какви стъпки могат да се предприемат. Нещо повече, тя би следвало да е инициаторът им. Така правят възрастните. Така се държат зрелите хора и порасналите общества. Не се обръщат на другата страна, не поставят на преден план следващите избори, траншове, проекти, задачи. Не се преструват, че няма проблем. Особено когато има трупове.
Отдавна е установено, че всички техники, използвани в процедура по медиация, действат за вентилиране на напрежението, за установяване на позициите на страните и разбиране на причините, които ги предизвикват. Спешно се налага да се предприемат стъпки, чрез които да се даде възможност на хората да имат достъп до бърз, лесен и ефективен начин, какъвто е медиацията, за разрешаване на конфликти или поне за изслушване на страните в един спор, така че да се намали напрежението и да не се стига до фатални последици. Поради тази причина ние, от Център за лазлешаване на спорове, винаги сме смятали за нужно и полезно към всяка общинска администрация да има медиатор – професионалист, към когото да се обръщаме при спорове между съседи. На всички ни е известно, че тези спорове са многобройни, няма етажна собственост, в която да липсват такива. Освен това сме наясно, колко време би отнело отнасянето до съда на такъв спор, както и резултатите от него. Налага се, неотложно е да се предприемат действия, с които да подобрим средата, в която живеем, за да запазим живота си и да поддържаме психическото си равновесие с цел пълноценно участие в развитието на обществото ни.
По същата причина е необходимо и целесъобразно медиатори да подпомагат дейността в институциите ни – общини, агенции, комисии и всички форми на държавно управление. В тях също работят хора, възникват конфликти между служителите, както и между гражданите и тези институции. Много често споровете няма как да бъдат разрешени по съдебен ред. За да имаме спокойствието, че е налице грижа за всички, свързани с дейностите на тези институции, трябва да имаме приложим алтернативен вариант. Към настоящия момент медиацията е доказала качествата си като инструмент, който отдава нужното внимание на самия човек и на неговия проблем.
Няма сфера в нашия живот, в която да не може да се приложи медиацията – ако не като процедура в чистия й вид, то със сигурност техниките, които се използват при нейното практикуване, са безотказни.
С приемането на т. нар. задължителна медиация едно от мненията, което си тиражира, е, че предимно юристите ще могат да практикуват тази професия. Искаме да заявим много силно и ясно: първо, законът за медиацията не поставя ограничения за това, какво образование следва да има медиаторът; второ, обществото в България отчаяно се нуждае от повече хора с най- разнообразен професионален опит, които да подпомагат отделните хора в него, а оттам – и цялото общество, да преодолява различията си по цивилизован начин, с достъпни средства. България има крещяща необходимост на територията й да работят и да се изявяват професионалисти медиатори, които да се ползват с доверието на всички общности, че имат знанията и уменията да подпомагат изкачването ни по стъпалата на човечността.
Автор: Теодора Божилова
