Медиация за родители
Егото, което често се явява като контролиращ, взискателен глас в главите ни, не е човекът, който наистина сме. По- скоро е първична реакция, която се задейства, когато бъде активирана по някакъв начин; една емоционално заредена част, която можем да укротим, ако сме наясно с нея.
Причината, поради която вътрешният глас в нас ни кара да сме реактивни, е, че той е основан на страх. Повечето от проблемите, с които се сблъскваме при отглеждането на деца, произтичат от страх, който е типична характеристика на егото.
Често в моменти на конфликти, с които се сблъскваме, ние можем да видим пълния обхват на нашите несъзнателни театрални представления. Ето защо, вместо да се избягват стълкновенията или дори да се отрича съществуването на разногласия в дома, е по- добре да се приеме неизбежността на конфликта и да се използват прозренията, които се появяват чрез него.
Родителският подход, основан на осъзнатост, наистина променя играта. Преместването на фокуса от детето към вътрешната трансформация на родителя притежава потенциала да събуди семейството по дълбок и съществен начин. Осъществяването на подобна промяна на фокуса в нашето ежедневие далеч не е толкова лесно. Тя показва как цялата реактивност спрямо децата ни е нездравословна. Тъй като не можем да разчитаме на опита от нашето детство, сме принудени да открием нови подходи за свързване с децата, да откликваме и комуникираме по начини, които да съответстват на нуждите на детето пред нас.
Всяко дете иска да знае три неща: Видян ли съм? Достоен ли съм? Важен ли съм?
Хората, които наистина успяват в живота, са тези, които знаят как да изпитват тревога, без да оставят безпокойството да ги управлява. Една важна и отговорна задача, която имаме като родители, е да разглобим цялата идея, че не трябва да се чувстваме неспокойни.
Проблемите, които имаме с нашите деца
Проблемите, които имаме с нашите деца, възникват не от сблъсъка на енергиите ни, както изглежда на повърхността, а когато родителят и детето проявяват идентично поведение, като по този начин застават един срещу друг. Начинът да избегнем конфликт е като заемем противоположната енергия, другия полюс. Ако детето ни е тревожно, трябва да понижим собственото си безпокойство. Ако детето ни е агресивно, ще му помогнем, като уталожим нашата собствена войнственост. Тъй като малките реагират на нашата енергия, ние трябва да сме наясно не само как се изразяваме на повърхността, а и най- вече дали вътрешният ни заряд е противоположен на техния.
Само когато сме способни да изоставим нашето желание на да превъзхождаме децата си, ще можем да постигнем споразумение с тях, напълно осъзнавайки, че хората функционират най- добре, когато се чувстват чути, разбрани и утвърдени. С нарастване на възрастта ние започваме да виждаме, че желанието на децата ни да бъдат възприемани като независими личности е признак на здравословното им и адекватно развитие, вместо предизвикателно или лошо поведение. Вместо да приемаме конфликтите, изискванията и агресивността толкова лично, че да се чувстваме застрашени, важно е да видим, че те са израз на воля в нашите деца и индикатор за доверие, откритост, автентичност и смелост. Вместо да влизаме в битки за контрол, ние трябва да насърчаваме децата ни да ни сътрудничат, когато има някакво несъгласие. Не се споменава компромис. Когато изберем компромиса, означава, че сме склонни да правим отстъпки. Компромисът ни кара да се жертваме, като се откажем от нещо, което е важно за нас. За разлика от него, съвместните преговори включват търсене на решение, което е печелившо за всички. Компромисът идва от чувството за липса, докато съвместните преговори ни карат да прегърнем разбирането, че животът ни предлага неограничени възможности. Когато си сътрудничим, не таим усещане за липса, просто трябва да намерим начин да реализираме идеята си. Съвместните преговори не целят да запазят мира, което обикновено е причина хората да правят компромиси. Те не елиминират конфликта и колкото по-скоро се научим да толерираме чуждите гледни точки, толкова по- подготвени ще сме, за да можем да измислим решение, което работи за всички страни. Когато се чувстваме комфортно спрямо конфликтите, ние можем да ги използваме по начин, който зачита гласа на всеки участник и му показва, че е чут. Ако искаме да разрешим конфликт, всеки трябва да се застъпи за себе си – както възрастният, така и детето, а не единият да се предаде на другия. Когато се фокусираме върху проблема, а не върху човека, се насочваме към намиране на решение. Когато изберем да приемем този подход, решенията изникват, дори когато ни е изглеждало, че такива не съществуват.
Да научим децата на изкуството да преговарят е един от най- важните уроци, които можем да им предадем. Когато те започват да не се страхуват от конфликтите, ще са способни да влизат и излизат от противоречията с лекота и без да са обзети от страх. Ще придобият умението да не придават личен контекст на различията, а да приемат факта, че всеки човек има свой индивидуален подход към живота.
Автор: Теодора Божилова
Заповядайте на нашето обучение Медиация за родители или как да преговаряме с децата си
