* Ия Петкова е Ръководител направление „Стратегическо развитие, маркетинг, реклама и продуцентска дейност“ в НДК.
Тя е главен асистент в катедра Стопанско управление на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (Дисциплини: Управление на човешките ресурси, Организационно поведение, Лидерство в мултикултурна среда, Национални и организационни култури, Управление и развитие на организационната култура).
През 2017 година работи за Европейския парламент в Брюксел, Белгия, а през 2002 г. за „Институт за световни ресурс“и (WRI) във Вашингтон, САЩ.
Обучен медиатор от Център за разрешаване на спорове.
Какво ме мотивира да стана медиатор?
Предизвикателствата, които животът представя пред света днес са все по-непознати, криещи както неподозирани възможности за растеж, така и заплахи от унищожение. Трудности за някои и възможности за други, предизвикателствата пред стопанските организации налагат нов прочит и подход на досега стандартните ситуации. Конфликтите и кризите са част от ежедневието ни и успешното им управление е залог за успеха и развитието на компаниите. В корпоративни свят отдавна не се говори за стратегии за предотвратяване на кризи и конфликти. Даже напротив – на тях се гледа като възможност и уменията да се използва и управлява тази възможност са ключов актив в портфолиото на най-успешните лидери и мениджъри. А медиацията е стратегически инструмент в този процес.
Какво ми дава медиацията?
Най-вече подход и разбиране към конфликта. Умението да изслушаш, да подпомогнеш страните сами да стигнат до най-вярното решение за тях е много по-ценно от принудата и налагането на мнение (което в никакъв случай не е задължително да е най-вярното). Особено, ако визията ни включва изграждане на дългосрочни отношения. Техниките на медиацията са ми особено полезни както по отношение на вътрешноекипните взаимоотношения, така и по отношение на партьорствата и взаимодействието с външни контрагенти.
Често казвам, че имам привилегията в работата ми да ми се налага да мисля за интересите и на двете страни. А всъщност, стъпвайки на принципите на медиацията, успявам да подпомогна процеса на преговори, за да се стигне до общо и удовлетворяващо страните решение. А най-удовлетворена в края на този процес оставам аз. Защото целите са постигнати, а отношенията не само са съхранени, но в много случаи са надградени.
Случва се пътят, по който страните минават в този процес, да предложи неподозирани възожности, съвсем различни от инициалната причина за спора. Ако трябва с няколко думи да кажа какво ми дава медиацията персонално на мен, то това биха били търпение, смелост да чуеш различни гледни точки, смирение, за да оставиш другите да извървят пътя, който ще ги отведе до правилния отговор. И любопитство – да следиш как конфликта от страшен и сложен всъщност се превръща в малко кълбо пластелин, който заема формата, която конфликтуващите му придават.
Какво аз давам на медиацията?
Отношение. Опитвам да вдъхновя хората, с които работя, да се заинтригуват и да следват принципите на медиацията.
Какво, според мен, е бъдещето на медиацията…
Мисля, че трябва да има много по-широк обхват. Да се изучава не само в юридически специализирани учбни заведения. Медиацията може да се използва, независимо какво работиш и каква позиция заемаш в организационната йейрахия. Тя дава различната перспектива и широк хоризонт за реакция при проявата на проблем, конфликт или криза. Нещо повече, силно се надявам, че организациите (не само от корпоративния свят, но и политическият елит, държавните и общински институции, образователния сектор) ще въведат специална функция на медиатор, който да подпомага решенията и намирането на верните отговори в контекста на организационното функциониране. Вярвам, че това е правилният модел на устойчиво и с грижа към бъдещето развитие.
За обученията за медиатори може да научите тук
