Конфликтът е неизбежен.
Конфликтът е нещо естествено.
В същината си сблъсъкът показва, че двама души/страни не са съгласни един с друг. Как може това да е лошо? Не е ли най- естественото нещо на света да не си съгласен? Защо хората смятат, че разногласията непременно означават разделяне/разединяване?
Конфликтът може да е здравословен, в зависимост от това как го преработваме:
– може да създаде възможност за диалог;
– може да позволи на двете страни да изразят чувствата си;
– може да помогне за балансиране на отношенията.
Когато попадаме в конфликтна ситуация, често приемаме спора, изискванията и агресивността толкова лично, че се чувстваме застрашени. Ако постепенно започнем да приемаме конфликтите като нещо нормално, като неизменна част от общуването и живота, ще се научим да влизаме и излизаме от противоречията с лекота и без страх. Така ще придобием умението да не придаваме личен контекст на различията, а да приемаме факта, че всеки човек има свой индивидуален подход към живота. Можем да използваме конфликта по начин, който зачита гласа на всеки участник и му показва, че е чут.
Компромисите не елиминират конфликта
Вместо да влизаме в битки за контрол, надмощие, победа е добре да насърчаваме сътрудничеството и преговорите, когато е налице несъгласие. Обръщаме внимание на думата „сътрудничество“, никъде не говорим за „компромис“. Сътрудничеството и преговорите не целят „запазване на мира“, както обикновено се подхожда при разрешаване на конфликт. Когато целта е запазване на мира, тогава обикновено хората правят компромиси. Важно е да се отбележи, че компромисите не елиминират конфликта. Когато изберем компромиса, означава, че сме склонни да правим отстъпки, в някаква степен да предадем себе си. Компромисът ни кара да се жертваме, като се откажем от нещо, което е важно за нас. Компромисът е път, избиран от хора, които не могат да се застъпят за себе си, когато са с хора, които са важни за тях. Компромисът идва от чувството за липса. Ако искаме да разрешим конфликт, всеки трябва да се застъпи за себе си, а не единият да се предаде на другия.
Всеки проблем има безброй решения
За разлика от компромиса, съвместните преговори включват търсене на решение, което е печелившо за всички. Те ни карат да прегърнем разбирането, че животът ни предлага неограничени възможности. Когато си сътрудничим, не таим усещане за липса. Вместо това приемаме, че Вселената е достатъчно изобилна, за да задоволи всички хора и просто трябва да намерим начин да реализираме идеята си! Когато тръгваме от идеята, от чувството за неограничени възможности, ние бързо осъзнаваме, че има много и разнообразни избори. Вместо да поставяме единствено претенциите си на масата за преговори, начинът да се придвижим напред е да се обърнем към изобилието. Връзката ни с изобилието е това, което ни позволява да преговаряме от позицията на истинска равнопоставеност. Когато се основаваме на тази идея, вече няма да сме склонни да жертване себе си и собствените си интереси, а се заемаме с решаване на трудностите по конструктивен начин. Когато се фокусираме върху проблема, а не върху човека, се насочваме към намиране на решение. Не се предаваме, а истински търсим решение, което е добро за всеки, дискутирайки свободно и и без да се чувстваме заплашени. Удивително е, че когато приемем този подход, решенията изникват, дори и когато е изглеждало, че такива не съществуват.
Това е начинът, по който разглеждаме конфликта и всички свързани с него явления в „Център за разрешаване на спорове“.
Дълготрайни знания и умения, както и още интересна, забавна и полезна информация може да получите в нашите обучения:
Специализирано обучение по семейна медиация със сертификат.
Сертифициращо обучение за медиатори.
Източник: „Осъзнатост в семейството“, Шефали Тсабари
