В края на всяка година правим равносметка. Гледайки към обществения и политическия живот в България в края на 2025 г., равносметката изглежда сложна: институционален блокаж, размяна на ултиматуми и усещане за „окопна война“, в която никой не печели, но всички губят енергия.
В медиацията знаем, че когато напрежението достигне точка на кипене, най-лошото решение е да добавим още огън. В такива моменти имаме нужда от един специфичен инструмент, завещан ни от световния експерт по преговори Уилям Юри – техниката „Качване на балкона“.
Урокът от Каракас: Как се преговаря с разгневен президент
През 2003 г. Венецуела е раздирана от национална стачка и масови протести. Уилям Юри е поканен като посредник и се озовава в среднощна среща с президента Уго Чавес. Вместо диалог, Юри получава 30-минутна гневна тирада. Чавес крещи на сантиметри от лицето му, обвинявайки него и международната общност в заговори.
В този момент Юри има два пътя: да се защити (борба) или да замълчи от страх (бягство). Той обаче избира третия път: да се качи на балкона.
„Балконът“ е метафора за място на психологическа дистанция и спокойствие. Вместо да реагира на думите, Юри мислено се оттегля над сцената и започва да наблюдава ситуацията като страничен зрител. Той забелязва не само гнева на Чавес, но и собственото си ускорено сърцебиене. От тази дистанция той си задава ключовия въпрос: „Каква е моята цел тук?“.
Целта му не е да спечели спора, а да успокои страстите. Когато Чавес най-накрая спира и го пита: „Е, какво предлагате да направя?“, Юри отговаря:
„Г-н Президент, Коледа наближава. Хората са изтощени и напрегнати. Моят съвет е: дайте на страната почивка. Нека всички празнуват, а след това ще продължим с по-бистри глави.“
Чавес приема. Напрежението спада. Една проста пауза отваря вратата за месеци на преговори.
Чудото в ничията земя
Този стратегически избор на Юри ни препраща към една от най-трогателните истории в човешката история – Коледното примирие от 1914 г. В разгара на Първата световна война, по протежение на Западния фронт, германски, френски и британски войници напускат окопите. Без заповед от генералите си, те оставят оръжията, пеят коледни песни заедно, разменят си тютюн и дори играят футбол в „ничията земя“.
Тези мъже, макар и за кратко, успяват да се „качат на балкона“ насред най-жестоката война. Те успяват да видят човека в своя „враг“.
България днес: Имаме ли нужда от нашия „балкон“?
В Център за разрешаване на спорове често виждаме как бизнеси, партньори и цели семейства се вкопават в своите „окопи“. Политическата ситуация у нас днес е огледало на същата тази човешка реактивност. Когато сме в окопа, виждаме само целта пред мерника си. Когато сме на балкона, виждаме цялото поле, виждаме изхода и, най-важното, виждаме другия.
Как да се качите на балкона в 3 стъпки?
- Разпознайте реакцията си: Усетете кога гневът или страхът започват да диктуват думите ви.
- Направете пауза: Бройте до десет, изпийте чаша вода или просто замълчете за момент. Това прекъсва автоматичния импулс за нападение.
- Спомнете си интереса си: Попитайте се: „Какво искам да постигна в дългосрочен план?“ (Мир, решение, запазване на отношенията?).
Нашето празнично пожелание
Коледа е естественият „балкон“ на годината. Тя е времето, в което можем да излезем от окопите на ежедневните си битки.
От името на екипа на Център за разрешаване на спорове, ви пожелаваме смелостта да направите първата крачка към „ничията земя“. Пожелаваме ви да намирате своя вътрешен мир дори когато сцената около вас е бурна.
Нека през новата година не просто решаваме спорове, а градим мостове. Защото, както ни учи историята, мирът винаги започва с един човек, който е решил да погледне на ситуацията отвисоко.
Светли и споделени празници!
Албена Комитова, Център за разрешаване на спорове