Начинът, по който подхождаме към решаването на проблемите, определя самите решения, които можем да открием и бихме искали да видим. Когато намирането на решение е затруднено, понякога най-добрият изход не е да търсим по-добри опции или да си понижим очакванията, а да видим проблема от друг ъгъл.
Ситуацията: Моите студенти са в последния ден от семестъра си, 25 бакалаври, с профил медиация, които откликват на молбата ми за обратна връзка.
Настроението в стаята беше ниско. С всяка смущаваща забележка от студент, безпокойството на всеки следващ растеше пропорционално. Колежката от факултета, която бях поканила да присъства, се наведе към мен и прошепна: „Имаш голямо търпение. На твое място аз досега щях да съм ги удушила“.
Преди години основах и преподавах програма за студенти по медиация и конфликти на практика. Учебната програма включваше и онлайн курсове, а това беше във време, когато онлайн обучението беше много по-малко разпространено от сега. И докато бях преподавала онлайн в други институции, повечето от настоящите ми студенти никога на бяха вземали курс преди това по този начин.
Реакциите към онлайн курсовете бяха смесени. Някои се затрудняваха с технологиите, а това се оказа, че затруднява по-доброто им представяне. На други наистина им липсваше обучението с физическо присъствие. А останалите приемаха онлайн курсовете като изненадващо добро преживяване и допълнение към физически присъствените им курсове.
По време на семестъра фрустрираните и недоволни студенти станаха все по-гласовити относно недоволството им от онлайн курсовете. Безпокойството достигна пик през последния ден от семестъра, когато имахме присъствен урок.
Реших да използвам ситуацията като учебен експеримент. Затова открих урока с покана: Как колежът може да подобри онлайн преподаването на студенти?
Тогава студентите не се сдържаха. След като си изразиха опасенията, списъкът с отговори отразяваше силното им раздразнение от колежа, магистърската програма и факултета. Съставиха голям списък с неща, които колежа можеше да направи, за да реши проблемите им.
Списъкът беше депресиращ; как можехме да коригираме достатъчно от забележките, за да подобрим преживяването на студентите?
Естествената „негативна нагласа“ на мозъка
Хората имат естествена склонност да обръщат повече внимание на лошите новини, загубите и проблемите, отколкото на добрите новини, печалбите и щастливите моменти.
Социалните изследователи предполагат, че този вид „селективно внимание“ има еволюционни корени. Както изтъква Нобеловият лауреат по икономика и поведенчески изследовател Даниел Канеман, организмите, които третират заплахите като по-належащи от възможностите, имат по-голям шанс да оцелеят и да оставят поколение.
Даниел Канеман
Естествената предразположеност към негативна нагласа оказва влияние върху посоката, към която насочваме вниманието си, как разсъждаваме и вземаме решения. Например, когато сравняваме потенциални загуби с печалби, ние сме по-склонни да акцентираме върху избягването на загубите. Това е още известно като отвращение от загубата.
Също така имаме склонност да изпадаме в определен вид погрешно мислене като заблуда от невъзвратимите разходи, което позволява на непоправими грешки от миналото, без основание, да влияят върху решения в настоящето.
Изглежда, че нашите мозъци са с повишена чувствителност към негативни ситуации.
Това е причина негативните политически реклами обикновено да дават по-добри резултати, отколкото положителните (както често ми напомня съпругът ми, който е професор по политически науки), дори и да се оплакваме, че не харесваме негативните кампании. Може да не ни харесват тези реклами, но все пак се влияем от тях.
Негативните нагласи могат да се допълват и от примките на ума. Те се случват, когато правим заключения от опита си с нещо или някого, а после в бъдещи взаимодействия подсъзнателно избираме детайли, които засилват тези убеждения.
Примките на ума ни парализират: Очакваме да ни се случи нещо лошо и подсъзнателно се фокусираме върху нещата, които подсилват очакванията ни, като неумишлено изключваме информацията, която противоречи на очакванията ни. И затова получаваме лошите неща, които очакваме.
И така, да се върнем обратно към студентите ми: Вярно ли беше, че колежът е главният проблем? Или получавах изкривена обратна връзка от студенти, които бяха попаднали в примка на ума, подхранвана от естествена негативна нагласа?
Имаше ли някакъв друг начин да разбера какво се случваше? И дори, ако имаше такъв, кое би заинтригувало студентите в тази посока?
Втори въпрос за студентите
След частта с обратната връзка се насочих към програмата за деня, която се фокусираше върху рамка за решаване на проблеми, наречена Оценка на Силните Страни.
Еднo от основните допускания в тази оценка е, че онова, към което се фокусираме, се превръща в нашата реалност.
Когато се фокусираме основно върху проблеми, те стават основа на нашия мироглед, като понякога изтласкват всичко останало. Когато се фокусираме върху това, което работи, можем да открием възможности, които остават скрити на пръв поглед.
Студентите бяха заинтригувани от този подход и затова прекарахме деня, изследвайки къде и кога това носи ползи, както и механизмите по употребата му.
Към края на занятията, им казах, че искам да се върнем към въпроса с онлайн обучението.
Подканих ги да помислят за моменти, в които онлайн обучението наистина е работило добре за тях – кога е протичало гладко, стимулирало е най-доброто им мислене и наистина ги е ангажирало.
Тогава попитах Как най-добрият опит може да бъде използван в бъдещи онлайн обучения?
Тонът в тази дискусия беше тотално различен от този в началото на курса. Енергията в стаята беше на най-високото си ниво. Имаше силен поток от идеи и креативност.
Идеите, които дадоха бяха фундаментално различни от онези от първия път. Новият списък включваше значителен брой начини, по които студентите сами можеха да превърнат онлайн ученето си в ефективно и ангажиращо преживяване.
И те го забелязаха. Един студент каза: Хей, ти ни подмами. Признавам, че го бях направила.
А друг студент каза:
Първият списък е важна обратна връзка за колежа, но ни отне цялата енергия и го превърна в проблем, който вие да решите. Така прерастна в сесия за оплакване, което не беше приятно. Вторият списък пък ни припомня, че можем да контролираме собственото си учене и преживяване. Хубаво е да сме отговорни за преживяването си. Сега осъзнавам, че проблемът не е толкова сложен, колкото звучеше тази сутрин.
Балансиране на негативната нагласа в разговори за разрешаване на проблеми
Понякога мозъците ни се нуждаят от малко помощ, за да превъзмогнат естествената си негативна нагласа, особено ако са станали прекалено обсебени от своята гледна точка (и с примките на ума).
Тук е мястото, на което се появява преформулирането. Когато променим начина, по който формулираме въпроса или задачата, която решаваме, тогава откриваме решения, която преди са били напълно невидими.
Вместо Как да заздравим слабостите на екипа, можем да попитаме Как да извлечем полза от силните страни на този екип?
Вместо Как можем да спрем постоянното заяждане и подмолни действия един към друг бихме могли да попитаме Как можем да увеличим добрите взаимодействия?
Изкущаващо е да търсим какво не е наред и да го превърнем в център на вниманието. Толкова сме обсебени от това, че започваме да вярваме, че единственият начин, по който можем да подобрим нещата, е да се фокусираме върху поправянето на проблемите. Дори можем да сме ориентирани към алтернативни подходи, като ги етикетрираме „нереално оптимистични“.
Не е грешно да искаме да коригираме проблемни ситуации. Но КАК ги решаваме е тотално различен въпрос. Понякога най-добрият подход (или допълващ такъв) е да дадем глас на най-положителното и да надграждаме над това.
Др. Тамми Ленски помага на хора да разрешават конфликти в бизнес и лични отношения и да дадат най-положителното от себе си в трудни разговори.
От Tammy Lenski, публикувано в блога ѝ https://tammylenski.com/blog/
Превод: Николай Драгов
