Думите, които използва медиаторът са катализатор
Едно от най- важните умения в медиацията е активното слушане, поради което говоренето изглежда низвергнато. А всъщност това е другото ключово умение за всеки медиатор. Повечето хора обичат да говорят – защото харесват звука на гласа си, защото обичат да бъдат в центъра на вниманието, защото искат да докажат правотата си. Човекът е единственото същество, което използва членоразделна реч за общуване. Според учени човешкият глас е бил основно средство за комуникация и идентификация, нещо като лична карта на прачовеците. Гласът ни се характеризира с няколко основни белези: тонов обхват /диапазон/, сила/ височина и тембър. Силата на гласа се намира в пряка взаимовръзка с изпитваните в конкретния момент емоции. При различни емоционални състояния всеки от нас несъзнателно променя височината на гласа си. Тембърът е този, чрез който различаваме гласовете на двама души. Смята се, че той е естествено свойство на всеки индивид и не може да бъде променян.
Това са само малка част от особеностите на говоренето. За медиацията те имат огромно значение. Такова значение имат обаче и думите и смисълът, който влагаме в тях по време на процедура по медиация. Като че ли при нея най- много следва да държим сметка за всеки звук, който излиза от устата ни. Защото думите са мощно оръжие: те имат силата да лекуват и едновременно да убиват. От медиатора зависи по какъв начин ще борави с тях, така че
- да внуши доверие,
- да създаде спокойна среда за споделяне,
- да отключи затворени врати в разговора,
- да подпомогне разбирането на гледните точки на страните.
Казаното от медиатора е катализатор за разкриване на най- важното в една процедура – потребностите на страните и техните интереси. Изобщо, оказва се, че речта на медиатора има функцията на вълшебна пръчица – ако знаем как да я използваме, ще изпълняваме желания с лекота.
За по- подробни и задълбочени умения за работа с думите и говоренето, включете се в сертифициращото обучение за медиатори на ЦРС.
