Имат ли място извинението и прошката в медиацията и в разрешаването на един спор? Ако говорим за семейни спорове, категорично – да. Ако става дума за спорове, при които бъдещите дългосрочни отношения са силно вероятни или сигурни – също да. Как стои въпросът с бизнес отношенията?
В една от главите на Книга за изследвания на преговорите Елън Уолдман и Фредерик Лъскин са споделили, че извинението/прошката не е съществен елемент от преговорите; възможно е да се достигне до финал на преговорите, независимо от силното негодувание и нехаресване на отсрещната страна. Но когато това негодувание /продължава да/ ни причинява страдание, това може да ни затвори в капан: на гнева, самосъжалението и обидата, които непрекъснато да ни напомнят за ситуацията и да ни тровят. Това пък ни поставя, от една страна, в риск да допускаме или дори да предизвикаме бъдещи конфликти и, от друга страна, така си причиняваме емоционален и физически стрес.
От извинението/прошката има пряка полза за здравето, което може да има трансформиращо влияние върху конфликта, пишат Уолдман и Лъскин. Тъй като самото напомняне на болезнения опит от травмата предизвиква биохимична реакция на стрес, преодоляването на чувството за вина чрез извинение може да помогне за по- доброто регулиране на емоциите и дори да понижи кръвното налягане, са установили изследователите.
В едно от проучвания в проект на Станфорд са събрани заедно ва рамките на една седмица хора от двете страни на конфликт в Северна Ирландия за обучение по даване и получаване на извинение и прошка. Участниците в проучването са страдали от лични загуби, включително смърт на любими хора. След разглеждане на резултатите 6 месеца по- късно е установено, че оценката на страните за интензивността на тяхното страдание е показала значително намаление на този показател.
Като цяло е установено, че обучението за разрешаване на конфликти окуражава хората да показват повече емпатия към нарушителите/виновните и да променят възприятието за себе си от такова на жертва в друго, при което преодоляват причинената им вреда.
В контекста на преговорите прошката, вдъхновена от искрено, навременно извинение дава възможност да се запълнят празнините в споразумението и да се възстановят отношенията.
Не може да се твърди обаче, че прошката е винаги постижима или дори желателна. Всъщност, колкото е по- голяма травмата, която са преживели хората, толкова по- малко готови ще са на помирение. Проучвания на съдебни инициативи в Руанда и Южна Африка след апартейда показват, че жертвите първо да следва да се почувстват икономически и психологически стабилни, преди да си дадат сметка за силата на прошката към онези, които са ги наранили.
Как може да повишим собствената си способност да простим? Склонността ни да простим на някого, който ни е наранил, зависи от нашите вярвания за човешката природа, според резултатите на експеримент от 2010, проведен от Майкъл Хазелхън от Университета в Уисконсин – Милуоки и Морис Шуайцър и Алисън Ууд от Университета в Пенсилвания.
Изследователите са имали участници, заемащи отбранителна позиция срещу опонент, който много пъти е погазвал доверието им в преговори, преди да се извини. Участниците, които вярват, че характерът може да се променя във времето, е по- вероятно да повярват на извинението на отсрещната страна, отколкото участниците, които вярват, че характерът е нещо, което остава постоянно и не подлежи на промяна.
Резултатите показват, че капацитетът на прощаването може да се увеличи, като си позволим да повярваме, че е възможно отсрещната страна, изказваща искрено, прочувствено извинение, да претърпи личностно израстване. С други думи, доверието в хората и тяхната способност да стават по- добра версия на самите себе си е ключово за собствената ни способност за прошка.
Можете да развивате Вашите способности да се извинявате и прощавате по време на обучението за медитаори на Център за разрешаване на спорове. Повече за това обучение може да прочетете ТУК.
Източник: PON
