Сингапурска конвенция
На 7-ми август, 2019г., се случи важно събитие за търговската медиация – подписването на Сингапурската конвенция – акт, подготвен от Комисията за международно търговско право на ООН/UNCITRAL/. Конвенцията урежда споразуменията, постигнати чрез медиация при международните търговски спорове. Церемонията се състоя в Сингапур, където 46 държави подписаха международния акт.
Представяме Ви част от статия на Джеймс Саут, Директор в Център за ефективно разрешаване на спорове /CEDR/, Великобритания, в която обяснява важността на създаването и подписването на Сингапурската конвенция за международните търговски спорове и медиацията:
Сингапурската конвенция – крайъгълен камък за медиацията
Един от най-често срещаните рефрени, които съм чувал през годините от съдии, адвокати и правителства в над 30-те страни, в които съм работил като медиатор, обучител или консултант е: „Какъв е смисълът от медиация, ако постигнатото споразумение няма обвързваща сила, в смисъл, че е изпълнима? „.
Това често се казва във връзка с вътрешната правна рамка, но все по-често се случва и по отношение на трансграничните спорове, които придобиват все по-голямо значение в нашия все по-глобализиран свят, тъй като страните искат да насърчават чуждестранните инвестиции.
Поради тази причина считам, че подписването на Сингапурската конвенция за прилагане на споразуменията, постигнати чрез медиация, на 7 август тази година, и последващото й ратифициране от страни по света, ще се окажат важен етап в развитието, използването и приемането на медиацията, не само при трансгранични спорове, но и при вътрешните.
Конвенцията, която беше одобрена с резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации през декември 2018 г., има за цел да направи същото за медиационните споразумения при трансгранични спорове, както Нюйоркската конвенция от 1959 г. направи за международните арбитражни решения.
Въпреки тази положителност, за онези, които се надяват, че тя ще промени полето на медиацията за една нощ, може да има известно разочарование. Онези, които не очакват никаква промяна обаче, вероятно също ще се окажат в грешка, с течение на времето.
Защо Конвенция за медиацията?
Десетилетия наред съществува желание за подобряване на статута на договорените споразумения при трансгранична медиация, за да се увеличи допълнително приложимостта и сигурността на споразуменията. Ето защо, като част от своята работа по търговски споразумения, Работна група II на Комисията на ООН за международно търговско право (UNCITRAL), разработва Конвенция за медиация от началото на 2015 г.
Необходимостта от тази работа на UNCITRAL произтича от това, че международната медиация се отказва непрекъснато като опция за АРС/алтернативно разрешаване на спорове/ поради причината, че споразумението не може да бъде лесно приложимо в друга юрисдикция.
Беше трудно за много мултинационални компании и международните центрове за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), които участват в многобройни успешни трансгранични медиации в световен мащаб, без да възникват проблеми с прилагането.
Въпреки това, новата конвенция дава уверение, че резултатът, постигнат чрез медиация, ще има същата защита, каквато има и международният арбитраж.
През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст на медиацията в международен план.
Много юрисдикции са включили легалното признаване на медиацията в своите вътрешни правни рамки, включително легално признаване на споразумения, постигнати чрез медиация.
Сега могат да се намерят закони за медиацията от Дъблин до Ханой и от Рио де Жанейро до Ню Джърси.
Какво да очакваме от Конвенцията през следващите няколко години?
На 7 август, редица държави ще подпишат конвенцията с очакването, че в следващите 12 месеца ще се присъединят още много държави. Чудесно е да чуем, че Съединените щати, Китай и Индия, както и около още 10 държави наскоро се ангажираха да ратифицират Конвенцията, което би трябвало да насърчи други държави да следват примера им.
Това ще възпроизведе развитието на Нюйоркската конвенция, която също не започна с пълен набор от нации, а се разраства с времето.
Примерът на ЕС
Можем да сравним въвеждането на Конвенцията с Директивата за трансгранична медиация на ЕС (която влезе в сила през 2011 г.) и нейните собствени косвени последици. С Директивата на Европейския съюз, вече десетилетие беше предвидено, че тези страни, които желаят да се присъединят към Съюза, трябва да създадат гостоприемна среда за АРС.
Последствието от директивата, обаче, беше да се приеме прилагането на първичното законодателство в редица по-стари държави-членки, като Италия, Испания и Гърция са забележителни примери
По този начин, промяната с директивата на ЕС създаде промени в държавите-членки, които бяха широко благоприятни за ползващите търговската медиация и стимулираха нов растеж в нейното навлизане, извън прякото въздействие на директивата на ЕС. Като се има предвид успехът на директивата в това отношение, донякъде е разочароващо, че ЕС не е толкова отворен по отношение на насърчаването на своите държави-членки да подпишат Сингапурската конвенция.
Какво следва?
Не е неразумно да очакваме нарастващо разбиране и желание за медиация, както в страните, подписали конвенцията, така и в най-близките ни търговски партньори в съседни държави.
Все още обаче трябва да се работи, за да се гарантира, че Конвенцията наистина може да действа като катализатор за развитието на медиацията в световен мащаб.
Въпреки, че ще има конкретен напредък в използването на международната медиация през следващите години, може да се окаже, че през следващото десетилетие можем да определим подписването на тази конвенция, като важен момент в постепенното нарастване на използването на трансграничната медиация.
Повече за подписването на конвенцията може да видите тук:
https://www.singaporeconvention.org/index.html
Източник: www.linkedin.com/pulse/singapore-convention-mediation-milestone-james-south/
