Думата добродетел се състои от две части – добро и деятел. В съчетанието си двете думи дават ново понятие. То подчертава един нов момент, който определя и собственото съдържание на понятието добродетел.
Добродетел означава морално превъзходство, положително качество на характера или склонност към добро поведение.
Това е добро, което чрез честото извършване от човека, се е затвърдило като постоянен признак, обхващайки една определена област на проявление. Добродетелта се създава чрез повтарянето на актовете на решимост на волята в дадено направление. В делото на осъществяването на доброто дело, което се явява в случая неин център и нейно определено съдържание.
С течение на времето и в различните философски и етични системи, значението на „добродетел“ се е нюансирало, но винаги е запазвало основната си идея за желателно и ценно човешко качество.
Ако трябва да посочим основните човешки добродетели, не съществува универсален списък, но има няколко, които често се открояват. Едни от най-често споменаваните и разглеждани като фундаментални са:
Мъдрост (σοφία – sophía): Способността да се разсъждава добре, да се вземат разумни решения и да се разбира същността на нещата. Тя включва проницателност, знание и добра преценка.
Смелост (ἀνδρεία – andreía): Способността да се изправяш пред страха и трудностите, да действаш справедливо и честно, дори когато е трудно или опасно. Тя включва устойчивост, решителност и сила на духа.
Умереност (σωφροσύνη – sōphrosynē): Способността да се контролират собствените желания и страсти, да се проявява самоконтрол и баланс във всички аспекти на живота. Тя включва дисциплина, скромност и въздържание.
Справедливост (δικαιοσύνη – dikaiosýnē): Моралното качество да се отнасяш честно и безпристрастно към другите, да спазваш законите и правилата и да се стремиш към равноправие. Тя включва честност, почтеност и уважение към правата на другите.
Тези четири добродетели често са наричани кардинални добродетели в западната философия, особено след Платон и Аристотел.
В християнската традиция към тях се добавят и теологичните добродетели:
Вяра (πίστις – pístis): Убедеността в истинността на божествените откровения и доверието в Бог.
Надежда (ἐλπίς – elpís): Очакването на Божиите обещания и упованието в Неговата милост.
Любов (ἀγάπη – agápē): Безкористната и безусловна обич към Бог и ближния.
Разбира се, съществуват и много други добродетели, които се ценят в различните култури и етични системи, като например милосърдие, търпение, честност, благодарност, смирение и други.
Уменията на медиатора могат да бъдат много полезни за насърчаване на развитието на добродетели, макар и не пряко, а по-скоро като създават среда и предоставят инструменти, които могат да използват, за да се развият тези качества. Ето как:
Развиване на емпатия и разбиране: Медиаторът често помага на хората да разберат гледните точки на другите. Като прилагат подобни техники с деца, възрастните (родители, учители) могат да ги научат да се поставят на мястото на другите, да разбират техните чувства и нужди. Това е в основата на добродетели като състрадание, милосърдие и уважение.
Насърчаване на честност и отговорност: Медиацията често изисква от участниците да бъдат честни за своите действия и да поемат отговорност за тях. Когато децата и възрастните се насърчават да говорят открито и честно за своите постъпки в безопасна среда, те развиват чувство за отговорност и осъзнават значението на честността.
Умение за разрешаване на конфликти по справедлив начин: Медиаторът помага за намиране на решения, които са справедливи за всички страни. Като се учим на умения за разрешаване на конфликти по конструктивен и справедлив начин, развиваме чувство за справедливост и търсим решения, които вземат предвид нуждите на другите.
Развиване на самоконтрол и търпение: Процесът на медиация изисква търпение и самоконтрол. Когато участваме в подобни процеси, можем да се научим да бъдем по-търпеливи, да контролираме емоциите си и да обмисляме действията си, което е свързано с добродетелта на умереността.
Насърчаване на уважение и толерантност: Медиаторът създава среда на уважение, където всички гласове се чуват. Когато живеем в среда, където се насърчава уважението към различните мнения и се толерира многообразието, се развиват тези важни добродетели.
Подобряване на комуникационните умения: Ефективната комуникация е ключова за медиацията. Когато се учим да изразяваме ясно своите нужди и чувства и да слушаме активно другите, развиваме умения, които са важни за поддържането на добри взаимоотношения и проявяването на доброта и разбиране.
Изграждане на доверие: Успешната медиация често води до изграждане на доверие между страните. Когато виждаме, че проблемите могат да бъдат решавани честно и конструктивно, това укрепва доверието ни в хората и в процеса на взаимодействие, което е важно за развитието на социални добродетели.
Уменията на медиатора не „вграждат“ директно добродетели, но създават благоприятна среда и предоставят модели на поведение и инструменти, които могат да се усвоят и да се използват, за да бъдат развити тези ценни качества.
В контекста на съвременната реалност, когато смисълът и прилагането на добродетели в ежедневието ни е все по-екзотично, нашата роля като възрастни е да бъдем медиатори в живота на децата, да прилагаме тези умения в ежедневните взаимодействия и да ги насочваме в процеса на изграждане на силен морален компас. В този смисъл наша е отговорността за създаване на подходящи условия, които да доведат до изгражадане на добродетели. Какви умения и знания следва да имаме, за да сме способни на това, може да научите в обученията за медиатори на ЦРС.
Автор: Теодора Божилова
