Какво се случва след победата?
Този въпрос рядко присъства в разгорещения спор. Когато сме убедени в правотата си, естествено се стремим да надделеем, да докажем тезата си, да получим желаното. Но победата невинаги прекратява конфликта. Понякога тя само поставя началото на следващия му етап.
За това ме накара да се замисля едно изключително интересно видео на Константин Вълков, посветено на Оман и неговата необичайна роля в международната дипломация.
Как се изгражда доверие между противници
Разказът започва през февруари 2013 г. в Алмати, където представители на шест влиятелни държави преговарят с Иран за ядрената му програма. Срещата приключва без пробив.
След нея обаче се случва нещо, което тогава остава скрито от обществеността. Представители на САЩ и Иран се срещат тайно в Оман. Тези разговори се превръщат в част от пътя към ядреното споразумение от 2015 г.
Защо точно Оман?
Как една сравнително малка държава успява да поддържа отношения със страни с противоположни интереси и да спечели доверието им?
Във видеото Константин Вълков разказва за понятието „позитивна неутралност“.
Тя не означава пасивност, безразличие или страх да заемеш позиция. Означава съзнателно и активно изграждане на пространство, в което противници могат да разговарят, без посредникът да се превръща в съюзник на едната страна.
Това е особено близко до ролята на медиатора. Неговата неутралност не е отсъствие. Медиаторът участва активно в процеса, но не взема страна, не определя кой е прав и не налага решение.
От решаване на спора към възстановяване на отношенията
Друга важна идея във видеото е арабското понятие „сулх“, свързано с помиряването и мирното уреждане на конфликти.
Целта не се изчерпва с това да бъде установено кой е прав и кой е виновен. Търси се начин да бъдат прекъснати враждата, желанието за отмъщение и непрекъснатото възпроизвеждане на конфликта.
Това не означава, че различията изчезват или че страните непременно се помиряват. Не всеки конфликт завършва със споразумение, нито всяка връзка може или трябва да бъде възстановена.
Но дори когато няма пълно съгласие, разговорът може да завърши, без едната страна да бъде унизена. А това има огромно значение за устойчивостта на постигнатото.
Днешният унизен губещ лесно може да се превърне в утрешния непримирим противник.
Фаладж – повече от система за разпределяне на водата
Особено силен е разказът за фаладж – традиционна оманска система от канали, по които водата от подземни източници или извори достига до населените места и земеделските земи.
Множественото число на думата е афладж. Според ЮНЕСКО в Оман все още функционират около 3000 такива системи, а пет от тях са включени в Списъка на световното наследство.
В условията на оскъдица водата се разпределя между членовете на общността според времеви дялове. Всеки получава достъп до нея в определен момент, а разпределението традиционно се проследява с помощта на слънчев часовник. Системата работи благодарение не само на инженерното решение, но и на взаимната зависимост между хората, общите правила и споделената отговорност.
Във видеото Константин Вълков разказва, че когато около водата възникне спор, задачата не е просто да се посочи победител. Трябва да се възстанови балансът между хора, които и след конфликта ще продължат да живеят един до друг.
Така фаладжът се превръща в нещо повече от начин за разпределяне на ограничен ресурс. Той е израз на разбирането, че:
цената на конфликта за цялата общност може да бъде по-висока от печалбата на спечелилия спора.
Достойнството не е жест на любезност
В обученията по медиация и преговори често говорим за преминаването от логиката „печеля – губиш“ към търсенето на решение, което отчита интересите и на двете страни.
Но устойчивото решение не зависи само от разпределянето на материалния ресурс. Хората имат нужда да бъдат чути, уважавани и справедливо третирани. Те искат да запазят правото си на глас и усещането, че не са били принудени или обезличени.
Затова съхраняването на достойнството на другия не е слабост или проява на излишна любезност. То е прагматична стратегия за предотвратяване на реванша.
Можем да спечелим спор, дело или гласуване. Но ако след победата оставим другата страна унизена и без възможност да бъде чута, често не прекратяваме конфликта. Само го отлагаме.
Каналите, по които тече доверието
Фаладжът е и силна метафора за отношенията между хората.
Както водата се нуждае от канали, така и доверието се нуждае от свои пътища – разговори, ясни правила, работещи процедури, възможност за навременна обратна връзка и пространство, в което различията могат да бъдат обсъждани безопасно.
Когато тези канали липсват, напрежението не изчезва. То остава под повърхността, докато не намери друг начин да излезе.
В семейството, на работното място, в организациите и в обществото устойчивостта не идва от пълното разгромяване на другата страна. Тя идва от способността ни да управляваме различията, без да превръщаме несъгласието във вражда.
Благодаря на Константин Вълков за този интелигентен и въздействащ разказ. Препоръчвам Ви да изгледате видеото докрай. То не е само история за Оман и международната дипломация. Поставя въпрос, който засяга всеки конфликт:
Искаме ли да решим проблема, или просто да победим човека срещу нас?