Новите разпоредби на ГПК относно съдебната медиация (ДВ бр. 55/2025 г.)

Най-съществените изменения, касаещи съдебната медиация, са въведени със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 55 от 2025 г. Тези промени са пряк резултат от решението на Конституционния съд и целят да балансират целите за ефективност на правораздаването с принципа на доброволност на медиацията.

Член 78а ГПК: Разноски за информационна среща и медиация

Новият член 78а от ГПК, въведен с ДВ, бр. 55 от 2025 г., регламентира въпроса за разноските, свързани с информационната среща за процедура по медиация и самата медиация в случаите, предвидени в чл. 19, ал. 1 – 3 от Закона за медиацията.

Текст на Член 78а ГПК (нов – ДВ, бр. 55 от 2025 г.):

• (1) Разноските за информационна среща за процедура по медиация и за медиация в случаите по чл. 19, ал. 1 – 3 от Закона за медиацията с обща продължителност съгласно чл. 23 от Закона за медиацията се заплащат от бюджета на съда в размерите съгласно наредба по чл. 25 от Закона за медиацията.
• (2) Страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81.  

Съгласно ал. 1, разноските за информационна среща и за медиация (в определени случаи) се покриват от бюджета на съда. Това е важна стъпка към облекчаване на финансовата тежест за страните и стимулиране на използването на медиацията. Размерите на тези разноски ще бъдат определени с наредба по чл. 25 от Закона за медиацията.  

Ал. 2 въвежда механизъм за възстановяване на разходите в случай на недобросъвестно поведение. Ако страна, която е била задължена от съда да участва в информационна среща за медиация, не се яви без уважителна причина или откаже участие, тя е длъжна да заплати разноските за провеждане на един час информационна среща. В случай че срещата не се проведе поради неявяване на двете страни, разноските се разпределят поравно между тях. Тези суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 от ГПК. Тази разпоредба е ключова, тъй като, макар и да не налага глоба за отказ от участие в самата медиация, тя въвежда финансова отговорност за пропуснато задължително информационно събитие. Това е прецизен подход, който цели да стимулира ангажираността на страните с процеса, без да нарушава конституционния принцип на доброволност на медиацията. Въпреки това, в общественото пространство и сред част от правната общност продължават да съществуват опасения относно финансовите аспекти и ефективността на тези мерки, като някои коментари изразяват скептицизъм относно потенциалното „източване на бюджет“ или „нулева полза“.  

Член 140а ГПК: Задължителна информационна среща за медиация

Новият член 140а от ГПК, също въведен с ДВ, бр. 55 от 2025 г., е централната разпоредба, която регламентира случаите, в които съдът задължава страните да участват в информационна среща за медиация.

Текст на Член 140а ГПК (нов – ДВ, бр. 55 от 2025 г.):

• (1) Съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
  1. управление на съсобствена вещ или разпределяне на нейното ползване по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
  2. парични вземания по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
  3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
  4. развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2;
  5. разрешаване на спорове относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 123, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
  6. изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата при изменение на обстоятелствата след развода;
  7. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
  8. издръжка;
  9. възнаграждение или обезщетение, произтичащо от трудово правоотношение, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
  10. парично или непарично вземане по граждански спор, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие, с цена на иска до 25 000 лв.;
  11. парично или непарично вземане по търговски спор по чл. 365, т. 1 без оглед на цената на иска.
• (2) Съдът задължава страните в случаите по ал. 1, когато прецени, че спорът е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато:

• между страните съществуват трайни отношения;
• между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си;
• по делото са предявени няколко иска или насрещни претенции;
• разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;
• бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето;
• основните факти, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни;
• са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.
• (3) В случаите по ал. 1 съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато:

• процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;
• първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде намерен в хода на производството пред първата инстанция;
• ответникът признае иска;
• по делото са представени доказателства за извършено насилие на страна по делото от насрещната страна или за съществуването на риск за живота или здравето на детето или за неговия интерес;
• участието на страните затруднява разглеждането и решаването на делото в разумен срок;
• страните не могат да се разпореждат с правото, което е предмет на делото;
• има други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
• (4) Независимо от вида на делото, цената на иска и предпоставките по ал. 2, когато липсват пречките по ал. 3, съдът:

• приканва страните да разрешат спора чрез медиация, когато е налице писмено съгласие между тях, постигнато преди предявяването на иска;
• насочва страните към медиация, когато съгласието е постигнато чрез размяна на процесуалните книжа.  

Съгласно ал. 1, съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за медиация по точно определени видове дела. Този списък включва широк кръг от граждански и търговски спорове, където медиацията е особено подходяща за постигане на трайно решение. Сред тях са спорове, свързани със съсобственост, семейни дела (развод, родителски права, местоживеене и издръжка на деца), трудови спорове за възнаграждения и обезщетения, както и определени парични или непарични вземания по граждански и търговски спорове до определена цена на иска. Този целенасочен подход отразява опита на законодателя да приложи медиацията в области, където тя има най-голям потенциал за успех и където дългосрочните отношения между страните правят извънсъдебното разрешаване на спора особено ценно.  

Ал. 2 допълнително уточнява, че съдът преценява дали спорът е подходящ за медиация, като взема предвид редица обстоятелства. Те включват наличието на трайни отношения между страните, множество свързани дела, предявени насрещни претенции, възможността разноските за съдебното производство да надхвърлят материалния интерес, както и бързото доброволно разрешаване на спора в интерес на страните или детето. Тази разпоредба дава на съда необходимата гъвкавост и дискреция да насочва към медиация само тези случаи, които действително биха могли да се възползват от нея, избягвайки формалното прилагане.  

Ал. 3 изброява изключенията, при които съдът не задължава страните да участват в информационна среща. Сред тях са случаите, когато медиацията е изключена по закон, когато първото съобщение не е връчено лично на ответника, когато ответникът признае иска, при доказателства за насилие или риск за живота/здравето на детето, както и когато участието в срещата би затруднило разглеждането на делото в разумен срок. Тези изключения са важни гаранции срещу злоупотреби и осигуряват, че задължението за информационна среща няма да бъде прилагано в ситуации, в които то е безсмислено или би навредило на интересите на страните.  

Ал. 4 подчертава, че независимо от вида и цената на иска, съдът може да приканва или насочва страните към медиация, ако те вече имат писмено съгласие за това, постигнато преди или по време на делото. Това насърчава доброволната инициатива за медиация, дори когато задължението по ал. 1 не е приложимо.