3 фрази, които правят медиацията успешна
Всеизвестно е мнението, че успешна е онази медиация, която завършва със споразумение между страните. Дали обаче това е определящият критерий за успешна медиация? Изобщо има ли индикатори, които могат да покажат каква е една процедура по медиация – успешна, добра, провалена, посредствена или перфектна?
Едната теза е, че всичко зависи от усещането на страните. Ако те си тръгнат доволни, успокоени, постигнали съгласие, подписали споразумение, може да сме сигурни, че медиацията е била успешна. От друга страна, дори и да не е постигнато споразумение към конкретния момент /понякога се случва страните да се споразумеят и след като е приключила процедурата по медиация/, значение има поведението на медиатора – предразполага ли страните, изслушва ли ги, води ли ги към решаване на спора, проявява ли разбиране. За чувството на удовлетворение от добре свършена работа огромно значение имат безброй качества и действия на медиатора в конкретна процедура – съобразителност, такт, търпение, добронамереност, адекватни реакции са само някои от тях.
С настоящото изложение ще Ви предложим една колкото кратка, толкова и лесна рецепта за успешна медиация – доволни страни и ефективен медиатор. Единственото, което се иска в нея, е да променим 3 фрази, които използваме по време на медиация.
„Езикът ни определя начина, по който се приближаваме до целите ни. Начинът на говорене не само повлиява на това как другите ни възприемат, но също така има потенциала да определи поведението ни.“ – Бърнард Рот (Bernard Roth), професор по инженерство в Станфордския университет и академичен директор на Института по дизайн „Хасо Платнер“, който също е към Станфорд. Според професора, размяната на една дума с друга може да направи цялостна промяна в това как се движим към целите си. В своята нова книга „The Achievement Habit“ той предлага няколко лингвистични трика, които могат да ни направят по-успешни. Ние знаем от опит, че тези фрази водят и до значително повишаване ефективността на процедурите по медиация.
Заменете съюза „но“ с „и“
Вместо да използваме „Искате да купите дела от имота, но не разполагате с достатъчно средства“, променяме изречението така: „Искате да купите дела от имота и не разполагате с достатъчно средства“. „Когато използвате думата „но“, вие създавате конфликт и понякога причина, която не съществува наистина“, пише проф. Рот. Същевременно, когато използваме съюза „и“ мозъкът започва да обмисля как да се справи и с двете части на изречението, допълва Рот. С други думи, възможно е да купите дела от имота, както и да намерите начин за плащане, просто трябва да потърсите решението и да откриете такова, че да удовлетворява оптимално интересите и на двете страни.
Разменете „трябва“ с „искам“
Професор Рот препоръчва едно просто упражнение – следващите няколко пъти, когато кажем „Аз трябва“ наум, да променим „трябва“ с „искам“. „Това упражнение е много ефективно да накара хората да осъзнаят, че това, което правят в живота си, дори и нещата, които не са им приятни, всъщност са избрани от тях“, казва той. В процедура по медиация употребата на думата „трябва“ би могла да създаде впечатление за нарушаване на принципите на безпристрастност /необвързаност по отношение на страните/ и неутралност /необвързаност по отношение на резултата/. Поради тази причина опитните медиатори винаги се стараят, използвайки утвърдени и действащи техники в медиацията, да парафразират чутото от всяка страна в нейното истинско желание, онова, което тя иска. Със сигурност умението да се борави с потребностите и изразяването им води до успешна медиация – такава, каквато определихме по- горе.
Вместо „защо“
Почти няма човек, на когото да не изниква образът на майка му, когато чуе въпроса „Защо?“. Защо този въпрос ни дебалансира? Как да намерим отговора, който ни интересува, без да прибягваме до него? Ха! Забелязахте ли разликата? Read that again*, както напоследък е модерно да се казва. Въпросът „защо“ по презумпция предизвиква подсъзнателното желание да се защитаваме, да се оправдаваме, тоест, той ни кара да се чувстваме в някаква степен виновни. Тъй като целта на процедурата по медиация в никакъв случай не е да установява или да вменява вина, думата „защо“ може да бъде заместена. Обикновено това става, като се използват т.нар. въпроси с К – как, какво, по какъв начин, какво пречи, чрез съответното им преформулиране съобразно конкретния контекст. По този начин получаваме достъп до обективна информация, която е от значение за разрешаване на спора/проблема.
Не само „в началото бе словото“. Словото винаги е било, е и ще бъде могъща сила. А когато словото се владее от „любящи от всякакъв тип“ /Далай Лама/, тогава за човечеството има безброй шансове за удовлетворение и щастие.
*Прочети това отново
Автор: Теодора Божилова
