Съгласно нормативната уредба, медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение./чл.2 ЗМ/.
Чл. 10, ал.1 от Закона за медиацията изрично посочва, че медиаторът не може да дава правни съвети. Чл. 27 от Наредба № 2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от единния регистър на медиаторите допълнително посочва, че медиаторът не може да дава правни съвети, а само подпомага страните да постигнат взаимно приемливо споразумение.
Тъй като всеки един спор може да бъде отнесен пред съда след като му бъде придадена съответната правна форма, това означава, че винаги има някакво законово решение на всеки спор. Разбира се, възможно е то да не бъде справедливо и такова, каквото е добро и за двете страни. Майсторството, което изявява медиаторът е да подпомага страните за намиране на решение на техния спор, без да дава самият той такова. Нашето мислене е устроено така, че ние винаги търсим решения на всеки проблем и обикновено имаме такова. В процедура по медиация, медиаторът използва различни техники, за да движи страните към достигане на взаимноизгодно и справедливо и за двете страни решение. Случва се така, че понякога има очевидно лесно и справедливо решение, което медиаторът вижда, но страните не. Тогава е възможно да се използва и техниката „предложение на медиатора“.
Това е техника, която медиаторът използва, когато иска да изпробва хипотетични варианти на спогодба. Обикновено това, което прави медиаторът, е да подпомогне генерирането на идеи за разрешаване на проблема, като задава въпроси от типа „А какво ще се случи, ако…?”, „Мислили ли сте върху варианта…?“
Тази техника трябва да бъде приложена така, че предложенията да излязат от името на страната, а не от името на медиатора. За предпочитане е страната, която прави предложението, да предостави офертите. Първо, това поставя отговорността върху страните да се договарят за своя сметка, и второ – предпазва медиатора от възможни обърквания или грешки при даване на предложения.
Също така е важно да се има предвид, че предложенията на медиатора се дават и обсъждат само по време на отделните срещи, но могат да се представят и по време на общите срещи само в случаите, в които всички страни по спора са се съгласили на това предварително (т.е. по време на отделните срещи).
