Съгласно Закона за медиацията, медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора. Медиаторът приема да води процедурата само, ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност/чл.9, ал.1 и ал.2 от ЗМ/. Само от тази разпоредба можем да изведем основните обстоятелства, при които медиаторът задължително следва да откаже да води процедура по медиация – когато не може да е независим, безпристрастен и неутрален.
В чл.10, ал.3 от Закона за медиацията се казва, че медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
Законът за медиацията е въвел и задължението преди провеждане на процедурата медиаторът да информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие. Наред с тази информация, медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице: 1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора – предмет на медиацията;3. което е било представител или пълномощник на страна по спора – предмет на медиацията;4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност./чл.13, ал.2 от ЗМ/.
Интересно обстоятелство е фактът, че етичните правила за работата на медиаторите са уредени в нормативен акт – Наредба № 2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от единния регистър на медиаторите. В чл. 29 на тази наредба се казва, че медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин. Също така, медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност. По време на процедурата той не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация /чл.30 от Наредбата/. В същия акт е предвидено, че при представянето си на страните медиаторът разкрива обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси.
Независимо от подробно посочените в нормативните актове за медиацията причини, когато медиаторът следва да откаже да поеме случай за медиация, той може да направи това винаги, когато има етични, морални или други причини, които биха попречили за нормалното и правилно протичане на процедурата.
