Идеята за сътрудничество е основен принцип в посредничеството при конфликти и разрешаването на спорове. Фокусирайки се върху сътрудничеството като положителна стратегия е много важна цел при постигането на взаимни ползи за всички страни.Много често като медиатори се сблъскваме със страните по спор, които са силно конкурентно настроени и отстояват своите позиции със всички средства.
Намирането и обсъждането на интересите и/или потребностите на всяка една от страните са задължителни елементи по пътя към изгодно и стабилно споразумение. Основна задача на медиатора през цялото време е да изследва интересите на страните, както и да помага за това те да бъдат взаимно разбрани. Затова е добре преди да се премине към разговор за вариантите за решение, всяка от страните да разбере както собствените интереси, емоции, ограничения и възможности, така и тези на другата страна, дори да не е съгласна с тях. Ако това разбиране се превърне в „признание”, този момент, когато другата страна се превръща в личност, би могъл да преобърне хода на медиацията.
Работата на медиатора е именно да насочи страните към разбиране на същинските съображения на всяка от тях и да ги придвижи от заявените позиции към действителните им интереси. Чрез определянето и степенуването на интересите по важност, медиаторът създава практическа възможност за страните да се договорят за решение, което удовлетворява най-малко един от водещите интереси на всяка от тях.
При силно противопоставяне на страните често се стига до „задънена улица“ в процеса на търсене на решение. Медиаторът разполага с богат инструментариум от техники, с които може да подпомогне страните да излязат от тази криза и да се придвижат напред, към намирането на взаимноизгодното за тях решение. Но винаги това решение трябва да е такова, че да е взето от страните по спора и всяка една да е участвала в процеса на взимането на това решение. Често се налага да се използват техники за генериране на различни варианти на решение, като например „мозъчна атака“. Чрез тази техника страните по спора биват стимулирани да дадат максимален брой решения, след което предложенията се обсъждат едно по едно и се избира от самите страни кое e най-доброто за тях.
Много подходяща техника е и изследването на най-добра и най-лоша алтернатива за изход от конкретния спор. Използването на множество въпроси, изместване на фокуса от минало към бъдеще и от личността към конкретния проблем е изключително успешен подход на медиатора при намиране на взаимноизгодно решение.
Тук е важно да отбележим, че много важна роля играят адвокатите на страните по спора. Ако целта на адвокатите е намиране на решение, те подпомагат страните в процеса на преговори и търсене на варианти. Ако целта на адвоката е да се поддържа конфликта, той работи повече в насока противопоставяне и водене на битка с всички средства.