С последните изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в българската правна система беше въведена задължителната информационна среща по медиация. Законодателят предвижда тази среща като задължителна първа стъпка за определени категории граждански дела, с което се цели страните да осъзнаят ползите от медиацията като по-бърз, евтин и ефективен начин за разрешаване на споровете им. Основното очакване е, че това нововъведение ще доведе до значително увеличаване на делата, разрешени с медиация, и ще облекчи правосъдието. Успехът ѝ обаче зависи до голяма степен от уменията на медиатора да убеди страните в ползите от медиацията – умения, които не са интуитивни, а се придобиват чрез целенасочено обучение.
Науката зад убеждаването и ролята на медиатора
Убеждаването е процес, основан на научни принципи, изследвани от психологията и поведенческите науки. Автори като професор Робърт Чалдини са посветили години на изучаване на механизмите, които карат хората да вземат решения. Принципи, като взаимност, последователност, социално доказателство и авторитет е важно да са познати на медиаторите. По време на информационната среща той трябва да ги прилага, за да преодолее скептицизма на страните и да ги насочи към един конструктивен диалог. Медиаторът трябва да представя ползите от медиацията, като използва успешни примери от практиката, и да обясни как тя може да спести време и ресурси.
Прехвърляне на отговорността: от съдията към медиатора
В Център за разрешаване на спорове отдавна сме осъзнали колко е важна силата на убеждаването за налагането на медиацията като алтернатива, особено когато тя е още крехка в българската правна система. Затова преди години ние насочихме усилията си към обучение на съдиите в техники за убеждаване по време на препращането на дела от съд към медиация. Тези обучения, проведени в рамките на мащабен проект, дадоха тласък на идеята за въвеждане на съдебна медиация и показаха, че съдиите могат да играят активна роля в насърчаването ѝ.
С последните законодателни промени обаче, отговорността за убеждаване на страните се прехвърля основно към медиаторите. Преди съдията беше този, който трябваше да убеди страните да опитат, а сега медиаторът поема тази тежка задача. Това поставя въпроса дали всички регистрирани медиатори притежават необходимите умения, за да се справят с това ново задължение.
Законодателната промяна е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна. За да се превърне задължителната информационна среща в работещ механизъм, е необходимо да се гарантира, че медиаторите са обучени не само на правилата на медиацията, но и на науката и изкуството на убеждаването. Само тогава ще можем да постигнем реално облекчаване на съдебната система и да предоставим на гражданите работеща алтернатива за решаване на техните спорове.