Макар и нотариално заверено, споразумението при семейна медиация не притежава силата на съдебно решение. Съгласно чл. 51 от Семейния кодекс /СК/„(1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.
Законът е категоричен, че постигнатото между страните споразумение, следва да бъде утвърдено от съда, въпреки взаимното съгласие на съпрузите по всички въпроси, които то следва да уреди. Целта на утвърждаването му е, от една страна, да се провери законосъобразността: дали е постигнато съгласие по всички, изрично изброени в чл. 51, ал. 1 от СК изисквания, а, от друга – дали са защитени интересите на децата. Съгласно чл. 51,а л. 3 от СК, в случай, че по някое от изискванията не е постигнато съгласие или интересите на децата не са добре защитени, страните имат възможност в определен от съда срок да отстранят недостатъците на споразумението. Ако това не се случи в определения от съда срок, последният отхвърля искането за развод.
Когато споразумението отговаря на всички законови изисквания, съдът го утвърждава в този му вид. Утвърждаването дава на споразумението силата на съдебно решение. Това означава, че споразумението, постигнато между страните и одобрено от съда, притежава изпълнителна сила и не подлежи на обжалване.
Следва да се има предвид, че, въпреки невъзможността за обжалване, при промяна на обстоятелствата, някои от въпросите, уредени в споразумението, могат да се предоговарят – чл. 51, ал. 4 от СК. Това са въпросите, касаещи промяна на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата.
