Тъкмо бях завършила обучение за медиатор. Ако някога наистина съм искала да бъда нещо, то е да бъда медиатор. Да си адвокат ти придава известна важност – хората имат нужда от помощта ти, можеш да измисляш някакви схеми, можеш да се бориш за справедливост… Обаче да си медиатор – вече знаеш голямата тайна. Знаеш къде живее справедливостта. А справедливостта живее в сърцето на всеки човек. И тя е уникална за всеки, точно както е уникално и сърцето му.
Като сертифициран медиатор знаех, че всеки проблем може да бъде решен. Знаех, че всички имаме достъп до полето на неограничените ресурси. Знаех, че в основата на всеки проблем и всяко решение е комуникацията. Вече знаех, че ние просто трябва да говорим за нашите проблеми. Да седнем на „масата на преговорите“ и потърсим взаимноизгодно решение.
С този заряд ангажирах съзнанието си със следния проблем:
В кооперацията, в която живея, имаме помещение, което се използва за сушилня. Там всички сушат своето пране. Представлява една голяма стая, в която има само въжета за простиране. Има две въжета, които са поставени по-ниско от останалите. Бях решила, че щом имам малко дете и простирам повече от другите, ниска съм на ръст, значи имам право на ниските въжета. По неизвестни на мен причини, съседката срещу нас също беше решила, че има право на двете ниски въжета. Така се стигна до там, че започнахме да дебнем коя кога пере и простира. Ситуацията стана още по-напрегната, когато установих, че съседката започна да използва въжетата като гардероб, т.е., тя не махаше изсъхналото си пране до следващата пералня. Това ме влудяваше. Живеех в напрежение кога ще е най-подходящият момент да изпера, за да завоювам ниските въжета.
През това време, като току-що обучен медиатор, аз обмислях разговор с другия претендент за ниските въжета…
Представях си как й звъня на вратата, как усмихната и синхронизирана предлагам да обсъдим как може да ползваме въжетата така, че да не си пречим и да можем спокойно да си сушим дрехите. Развивах всякакви варианти на решения в главата си. Щях да я питам защо за нея е важно да ползва точно тези въжета. Какво мисли за вариант, при който си правим седмичен график за ползване на простора. Как й се струва предложението да ползваме високите въжета, ако простираме чаршафи, а ниските да си останат за дрехите, и то за дребните такива. Напрежението в главата ми растеше, както и решителността да сложа начало на този разговор и с него край на тази битка за ниските въжета.
След поредно пускане на пералня, влязох в сушилнята със свито сърце дали ще намеря ниските въжета свободни, и решението, че ако са заети, това ще е моментът, в който аз ще звънна на съседката и ще проведем разговора, който ще реши съществуващия проблем. Приближих с легена и видях, че между двете ниски въжета, по диагонал, беше опънато трето. Съседката беше простряла нещо на него. Удивих се. Как не се бях сетила досега!? Толкова просто решение! Сега ние разполагахме с едно ниско въже повече и така можеше по-лесно да делим това пространство. Тя просто беше разширила възможностите, а не ги беше поделила, каквито бяха моите варианти.
Да разширим, а не да делим – много полезна стратегия за търсене на варианти на решение.
Това беше първото доказателство, което получих за основното правило в медиацията, че винаги има повече решения от колкото ние мислим. Другото правило, което следвам и уча нашите курсисти в обученията за медиатори е, че ние не знаем какво има в главите на другите хора. Ние едва ли сме по-умни от тях и едва ли знаем как най-добре може да бъде решен един проблем. Мога да перифразирам заглавието на един филм и да кажа: Светът е голям и решения дебнат отвсякъде.
