Правосъдие и справедливост
В едно свое интервю, социологът Антоний Гълъбов казва: „В езиците, основани на латинския, правосъдие и справедливост са синоними. У нас те запазват дълбоката си смислова разлика. Правосъдието изглежда като система, която функционира според законите, но няма пряка връзка със справедливостта. Представата за това, че е възможно да бъде спазван закона и това да е нещо различно от справедливостта, не може да бъде разбрана извън нашата политическа култура. “
Известният германски социолог Волфганг Софски подлага понятието справедливост на прецизен анализ и казва: „Нищо не разгневява хората така, както несправедливостта. Гняв и възмущение помътнява погледа им когато се почувстват оскърбени, презрени или предадени. Една погрешна присъда, едно произволно данъчно повишение – и недоволството експлодира.“
В търсенето на справедливост, във всяко общество са съществували методи за алтернативно разрешаване на спорове. Има исторически данни за използване на медиация и арбитраж още през 1800г. пр. Хр., в Месопотамия, при разрешаването на спорове със съседни кралства. През 300 г. пр. Хр., Аристотел възхвалява арбитража пред съда./ A HISTORY OF ALTERNATIVE DISPUTE RESOLUTION, JEROM E T. BARRETT WIT H JOSEP H P. BARRETТ/
Конфуций смята, че най-добрия начин да се разреши спор е чрез морално убеждаване и съгласие, а не принуда.
Медиацията
Медиацията, като алтернативен способ за разрешаване на спорове, в съвременния си вид възниква през 70-те години на миналия век в САЩ. В началото на 21-ви век започва нейното разпространение в Европа и в България. През 2004 година у нас е създаден Закон за медиацията.
Медиацията е способ за разрешаване на спорове, който позволява на спорещите страни сами да решат проблема си, да защитят интересите си и да запазят отношенията си. Тя е доброволна процедура – започва по желание на страните и продължава докато те преценят.
Всички обсъждания и документи в процедурата са поверителни и не могат да бъдат разкривани от участниците в нея както на трети лица, така и на друг участник в процедурата по медиация, без изричното съгласие на страната, дала информацията.
Медиаторът е независим, неутрален и безпристрастен експерт, който помага на страните да преодолеят напрежението помежду си, да общуват по-лесно, да изяснят спорните въпроси, интересите и нуждите на всяка от страните, да преценят плюсовете и минусите на възможните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение.
Процедурата по медиация се провежда в една или няколко срещи, в зависимост от сложността на случая. Смята се, че след 1-2 срещи има яснота дали спорът може да приключи със споразумение.
Тъй като времето за разрешаване на спора е кратко, таксата, която страните заплащат за медиация обикновено е малка в сравнение с обичайните разходи за разрешаването на един спор в продължение на месеци и години. Наред с това се спестяват допълнителните разходи, свързани със съдебното производство, както и време и енергия, необходими за разрешаването на спора.
Процедурата се провежда по правила, определени съвместно от страните и медиатора, и във време и място, удобни за страните.
Страните сами вземат решение как да бъдат разрешени спорните въпроси помежду им, така че да отговарят на интересите им и затова обикновено и двете страни са удовлетворени от резултата. По тази причина постигнатото в медиацията споразумение най-често се изпълнява бързо и доброволно.
Медиацията е процедура, която има за фокус основно изследване интересите на страните.
На практика, това е единственият начин, по който ние можем да си гарантираме правосъдие в наша полза. Когато с помощта на квалифициран експерт – медиатор, ние поставим проблема за решаване „на масата“, изследваме интересите, които определят нашите искания и насочваме вниманието си към генериране на различни варианти за решение.
Автор: Албена Комитова
