Подобно на физическа атрофия, при която мускулите отслабват поради липса на употреба, социалните умения също могат да се влошат, ако не се упражняват редовно.
Звучи ли ви познато?
Множество проучвания показват, че да направиш комплимент на някого, не само кара другият човек да се чувства добре, но кара и теб самият да се чувстваш добре. Кара те да се издигаш, да се чувстваш като някой, който има какво да даде, който може да накара някого другиго да се усмихне. Всичко тези съставки са ключови за щастието в живота ни. И най-учудващото е, че в днешно време имаме нужда като възрастни да се учим на тези умения. Ние сме стигнали такъв етап на социална атрофия, че е необходимо да се учим наново на онова, на което са ни учили като деца: да се интересуваме коя книга четеш, каква музика слушаш, какво е това ястие, дали и аз да си поръчам от него; да говорим с хората отляво и отдясно в самолета и т.н. Човешкият род се е върнал обратно в сферата на социализацията – има нужда от основни знания в областта на т. нар. социално договаряне. Изгубили сме твърде много от способностите си за непланирано, свободно общуване с непознати. Една от причините, може би тази с най-мащабен ефект, е възможността да пребиваваме в социални мрежи, които създават паралелна реалност. За някои тя се превръща и в единствена реалност. Отношенията в живия живот обаче съвсем не следват динамиката, нито правилата на виртуалния свят. Объркването, което настъпва при необходимостта да обитаваме и в двата свята, поражда въпроси и проблеми.
Тъй като засегнахме две понятия – социална атрофия и социално договаряне, в следващите редове ще дадем повече информация за това какво представляват, какви са последствията от навлизането в живота ни и какво може да се направи, за да се ограничат.
Социалната атрофия представлява отслабване или деградация на социалните умения, способности и желание за общуване в резултат на продължителна социална изолация или намалена социална активност.
Проявления на социалната атрофия може да са:
Намалена социална издръжливост: хората се уморяват по-бързо от социални взаимодействия, които преди са им били лесни.
Затруднено разбиране на социални сигнали: трудности при разчитането на езика на тялото, израженията на лицето и нюансите в разговора.
Повишена тревожност в социални ситуации: дори обичайни социални събития могат да предизвикат безпокойство и дискомфорт.
Загуба на мотивация за общуване: намалява желанието за търсене на социални контакти и поддържане на взаимоотношения.
Чувство на неловкост и неувереност: чувство на неудобство в социални ситуации и страх от допускане на грешки.
Трудности при започване и поддържане на разговор: трудно се намират теми за разговор и не може да се поддържа плавен диалог.
Причини за социална атрофия:
Продължителна изолация: дълги периоди на самоизолация поради болест, географска отдалеченост, работа от вкъщи или други обстоятелства.
Социална тревожност: състояние на тревожност в социални ситуации, което води до избягването им.
Травматични преживявания: негативни социални взаимодействия или травми, които водят до отдръпване.
Промени в начина на живот: преминаване към по-изолиран начин на живот, например след пенсиониране или смяна на работа.
Пандемии и локдауни: ограниченията по време на пандемии могат да доведат до намалени социални контакти.
Технологии и онлайн комуникация: прекомерното разчитане на онлайн комуникация може да намали практическите умения за общуване лице в лице.
Ефекти от социалната атрофия:
- Увеличаване на чувството за самота и изолация.
- Влошаване на психичното здраве, включително повишен риск от депресия и тревожност.
- Намалено качество на живот.
- Трудности в създаването и поддържането на взаимоотношения.
- Намалена социална подкрепа.
- По-трудно адаптиране към нови социални ситуации.
Възстановяването от социална атрофия е възможно. То включва:
Постепенно увеличаване на социалните контакти: започване с малки и комфортни взаимодействия.
Практикуване на социални умения: съзнателно упражняване на умения за разговор, слушане и емпатия.
Идентифициране и справяне със социалната тревожност: ако е налице такава, търсене на помощ от специалист може да бъде полезно.
Поставяне на реалистични очаквания: разбирането, че възстановяването отнема време и усилия.
Търсене на подкрепа: общуване с приятели, семейство или групи за подкрепа.
Терапия: консултации с психолог или терапевт могат да помогнат за справяне със социалната тревожност и възстановяване на социалните умения.
Важно е да се отбележи, че социалната атрофия не е медицинска диагноза, но описва състояние, което може значително да повлияе на благосъстоянието на човек. Предприемането на стъпки за увеличаване на социалната активност и практикуване на социални умения може да помогне за преодоляване на това състояние.
Социално договаряне е процес, при който индивиди или групи, които имат различни нужди, желания, мнения или интереси, взаимодействат и комуникират помежду си с цел да постигнат споразумение или разбирателство по даден въпрос или ситуация.
Това е динамичен процес, в който може да има:
Размяна на информация: страните споделят своите гледни точки, нужди и приоритети.
Предлагане и отстъпки: правят се предложения и се обсъждат възможни компромиси.
Убеждаване и влияние: страните се опитват да повлияят една на друга, използвайки аргументи, логика или емоционална интелигентност.
Разрешаване на конфликти: когато има несъгласия, се търсят начини за тяхното разрешаване.
Изграждане на отношения: процесът може да укрепи или отслаби връзките между участниците.
Социалното договаряне се случва в различни контексти на ежедневието, като например:
В семейството: договаряне на правила, задължения или планове.
Сред приятели: решаване къде да отидат, какво да правят или как да разрешат спор.
На работното място: обсъждане на задачи, роли, заплащане или условия на труд.
В обществото: дебати по обществени въпроси, политически преговори или разрешаване на междугрупови конфликти.
Между различни култури: преговори за разбиране и сътрудничество между хора с различни културни норми и ценности.
Ключови елементи на успешното социално договаряне включват:
Ефективна комуникация: ясно изразяване на нуждите и активно слушане на другите.
Емпатия и разбиране: опит да се види ситуацията от гледната точка на другите.
Гъвкавост и готовност за компромис: търсене на решения, които са приемливи за всички страни.
Уважение: към мненията и нуждите на другите, дори когато има несъгласие.
Търсене на взаимноизгодни решения : стремеж към резултати, които удовлетворяват доколкото е възможно всички участници.
Социалното договаряне е фундаментален аспект на човешкото взаимодействие, който ни позволява да навигираме социалния свят, да разрешаваме различия и да постигаме съгласие с другите. Умението за ефективно социално договаряне е важно за изграждането на здрави взаимоотношения и за успешното функциониране в обществото.
Всички ключови елементи на успешното социално договаряне са част от уменията, необходими на един медиатор. Как и кога можеш да ги усвоиш може да видите ТУК.
