Обичаме да говорим открито.
В България в момента се случва проект, който е единствен по рода си в Европа. Там, където все още се залага в карти и стратегии „обучение на съдии и адвокати“ за това как да информират и насочват към медиация. И центрове към съдилищата има само там, където са установени със закон.
Проектът е „Медиация в подкрепа на бизнеса: Насърчаване на справедливото и целесъобразно разрешаване на спорове чрез съдебни програми за медиация“, и се осъществява от Център за разрешаване на спорове, ръководен от Албена Комитова и Севдалина Александрова, и финансиран от фондация „Америка за България“.
И точно както някога в Средновековието всеки нов просветителски център е ставал огнище, които разпалва много умове и води до нови центрове, така и ние започнахме да поставяме нови знаменца на картата и да отбелязваме по още един запален център на просвещение – за новите методи за разрешаване на спорове. Както наскоро един колега каза – „Новите методи навлизат, искаме или не. От нас зависи дали ще пречим или ще помагаме, дали ще стоим или ще се възползваме.“
Какво всъщност представлява проекта и какво се случи в първата му година – през март 2016-2017г.
Проектът има за цел да подкрепи развиването на съдебни програми за медиация в съдилища в страната, които имат интерес и желание да отворят или развият вече съществуващи.
В момента пряко подкрепени от проекта и вече активно работещи са съдебните програми за медиация към съдилищата във Варна, Бургас и Плевен,
а интерес да развият свои програми за медиация са заявили 4 нови съдилища.
Крайната цел е повече граждани и търговци, които имат спорове в съда, не само да научат какво е медиация, но и да получат реална възможност да опитат процедура по медиация, както в рамките на услугата по медиация, предоставяна от съдебните програми, така и от избрани от тях медиатори или центрове извън съда.
Знаете ли какво представялва на практика съзадването на един съдебен център за медиация?
Представете си, че живеете 100 години назад и отивате в напълно непознат град и казвате на хората там – от днес ви предлагаме да се миете с този нов сапун – той е много хубав, модерен, ухае чудесно, и на всичко отгоре е много по-евтин от тези, които ползвате. И не се налага да си го произвеждате и да се мъчите повече с този неприятен на мирис и много трудно приготвян домашен сапун, който на всичко се отгоре може да бъде и опасен. Обаче на хората новият сапун въобще не им изглежда като сапун, а като някакъв екзотичен плод, с аромат, който не е като за сапун. И на всичко отгоре никой не е чувал и виждал досега такова чудо. И на кого въобще би му хрумнало да го ползва – като си има добрите стари ИЗПИТАНИ сапуни.
Да превъртим лентата 100 години по-късно… Кой използва тези шантави, екзотично-плодово миришещи ароматизирани сапуни, че и препарати за пране, и шампоани и кремове….?
И в медиацията е така сега. Все още на хората им е чудно – защо да ползват нещо такова нов, непознато?
Тепърва има да се доближат, да опитат, да видят, че носи полза на всички.
Първи опитват … съдиите. Колкото и да е нетипично и неочаквано, те най-отзивчиво прегръщат идеята. И да, отделят време да насочат към медиация. И да, въпреки, че запознаването на страните с медиация им отнема време, въпреки, че биват санкциониране с намаляване на коефициента им на натовареност, когато страните постигнат споразумение в медиация, съдиите препращат към медиация. Защото вярват, че споразумението ще се отрази по-добре на страните, ще вземе предвид реалните им интереси и ще реши житейския им проблем, вместо да го подсили с едно съдебно решение, което във всички случаи е във вреда на едната страна. Разбира се, има случаи, когато страните са твърде неравнопоставени, или единият е откровено недобросъвестен и тогава медиацията няма място. Но когато страантие са добросъвестни и отношенията са от значение, медиацията е най-добрият подход – да разговарят и да намерят свое решение.
Втори са тези, които искат да бъдат медиатори. Расте непрекъснато броят на тези хора. Но има нужда те да са активни и да популяризират дейността си, да се обединяват и да гарантират за качеството на услугите си. Като се каже медиатор, хората да започнат да го свързват с онзи, който предлага най-хубавите сапуни. Нови, ама пък как хубаво миришат.
Трети са професионалните асоциации и камари, общините, центровете, които предлагат социални услуги, обществена подкрепа, образователните инспекторати. Всички, които работят с хора, и се справят ежедневно с реални конфликти. Те прегращат медиацията и започват да я прилагат в ежедневната си работа, просто защото това ги улеснява.
И на четвърто място идват адвокатите. Истината е, че те все още бранят най-яростно статуквото на старите сапуни. Като собственици на казани за варене на стари сапуни. И да, медиацията може да им намали приходите. Истина е. В краткосрочен план. Може да вземат от едно дело 1000 единици, а от медиация – 300. Но за времето, за което ще отделят на едно дело, могат да участват в 10 медиации, или в 20. Зависи от тях. Могат да бъдат и медиатори. Могат да помагат истински на клиентите си да си решат проблема, взместо да поемат рискове в съда и да харчат пари и време на клиента си, и пропиляване на възможността да се запазят един печеливши отношения с бизнес партньор, да се направят добри сделки или да се запазят работещи лични отношения, когато има дете или се налага.
Това са хората, които влияят директно на създаването на еидн съдебен център за медиация. И нещо много важно – нсъдебният център е само първоначалната контактна точка, която раздвижва интереса към медиацията и създава доверие в нея. Нормално е около него медиаторите да създадат свои центрове. А всички професии могат да бъдат медиатори – и то точно по спорове, в областите, в които вече са работили – юристи, икономисти, счетоводители, психолози, учители, строителни инженери, всякакви специалисти в работата с хора.
И макар създаването на един съдебен център точно като предлагането на новите сапуни, да е предизвикателно, и да зависи от постепенното включване на горните 4 групи, и да се вижда във времето – надяваме се доста по-бързо от 100 години, резултатите от първите действия вече са видими.
Какво се случи в първата година от проекта за създаване на съдебни програми за медиация?
- Повече от 7 съдилища вече разполагат с пълен набор от документи и наръчници за създаване и управление на съдебна програма за медиация с „know-how“ за най-ефективните методи и техники, прилагани по света. Повече от половината са получили и консултиране и съдействие за организиране на техни програми за медиация
- 77 съдии са обучени в препращане към медиация – от района на Варна, Бургас, Плевен, Велико Търново, Враца и Пазарджик.
- 55 адвокати са обучени как да представляват клиентите си в медиация – във Варна и Бургас
- 22 председатели на съдилища от 16 областни града в България заявиха интерес към медиацията – и са обменили идеи за конкретни стъпки на семинара за административни ръководители на съдилища с федерален съдия Роб Леви от Ню Йорк и Дона Стийнстра от Федералния съдебен център във Вашингтон,
- 58 юристи се включиха в семинара за ролята на адвокатите в медиацията в САЩ и България, със съдия Роб Леви и Дона Стийнстра,
- Над 100 души, представители на всички власти и основните организации на адвокатурата, бизнеса, образованието и медиаторите – участваха в Деня на медиацията във Варна
- Вече действа национален портален уеб-сайт с ресурси за медиацията – www.mediation.bg
- Скок на препращанията към медиацията във Варна и първи препращания към медиация от съдилищата в Бургас и Плевен.
- Резултатите на Варна за първата една година – 75 срещи по медиация, 42 медиации, над 100 страни – само в съдебния център, повишение на медиациите при частните медиатори – още преди съдебно дело.
- Стотици посетители на съдебните сгради във Варна, Бургас и Плевен, са запознати с медиацията – от координаторите и чрез информационни материали.
Това е само началото. Ако имате интерес или въпроси за начина, по който действат съдебните програми за медиация, и дали е възможно да има във Вашия град, можете да се свържете с нас на office@bgmediation.com.
А за резултатите на медиацията в България през последната година, можете да прочетете повече ТУК.
автор: Севдалина Александрова
