От 14 май 2025 г. наземният градски транспорт в София е блокиран: автобуси, тролеи и трамваи не излизат по линия, а единствената работеща алтернатива остава метрото. Синдикатите от КНСБ и „Подкрепа“ настояват за поетапно увеличение на заплатите с общо около 29 млн. лв. допълнителни средства от държавния бюджет и организираха онлайн петиция в подкрепа на безсрочната стачка . Кметът Васил Терзиев отказва да започне преговори, докато наземният транспорт не бъде възстановен, заявявайки, че „няма повод да разговаря с хора, които държат за заложници цял един град“ . Междувременно столичани се самоорганизират чрез Facebook групи за споделено пътуване, които за дни събраха хиляди членове в опит да запълнят транспортния вакуум .
Основни принципи в теорията на преговорите
- Фокус върху интересите, а не върху позициите – ясно разграничение между заявените искания и реалните нужди.
- BATNA (Best Alternative To a Negotiated Agreement) – алтернативите при провал на преговорите трябва да са дефинирани и реалистични.
- ZOPA (Zone Of Possible Agreement) – диапазонът на взаимно приемливи решения се очертава чрез анализ на ресурсите и ограниченията и от двете страни.
- Изграждане на доверие – чрез прозрачност, постепенно разкриване на информация и последователни отстъпки.
- Интегративно договаряне – обсъждане на комбиниране на финансови и нефинансови стимули за постигане на печеля – печелиш (win–win) решения.
Недостатъците в стратегията на синдикатите
- Позиционно договаряне
Синдикатите фиксираха исканията си за увеличение на заплатите (400/500/600 лв.) без финансов анализ и без вариантни сценарии, което създаде твърда котва и допълнително затвърди позициите – затруднявайки гъвкавото търсене на обща зона на съгласие (ZOPA). - Неясна BATNA
Втората ключова грешка беше непълната им BATNA (най-добрата алтернатива при неуспех). „Безсрочна стачка“ е емоционално силен, но ограничен ресурс – без ясна стратегия за деескалация или за включване на правни и политически механизми. Така синдикатите рискуваха да изпуснат подкрепата на обществеността и да останат без алтернативен път при продължителен застой . - Игнориране на трети страни
Протестът не отчете нуждите на засегнатите трети страни – гражданите и търговците. Теорията на преговорите напомня, че когато се включат всички заинтересовани участници и се формулират компенсаторни мерки (например споделени карти или алтернативни маршрути), подкрепата расте, а възможностите за креативни решения се увеличават . - Прекомерна публичност
Шумните медийни изявления „заковаха“ исканията и лишиха процеса от конфиденциално пространство за компромиси, препоръчвано от теорията за преговори, основани на интереси.
Недостатъците в стратегията на Столична община
- Недостатъчна бюджетна прозрачност
Липсата на „отворен бюджет“ – подробна разбивка на наличните ресурси и възможностите за допълнителни приходи – попречи на синдикатите да дефинират реалистични искания и да открият общи интереси във финансовия диапазон . - Заплашителен тон и „административен“ подход
Кметът избра заплашителна реторика, описвайки стачката като „държане на заложници“. Така се постави бариера на доверието: вместо да покаже уважение към исканията на работниците, той затвърди впечатление за безкомпромисност и обвързване на диалога към външни условия – възстановяване на транспорта първо, преговори – после . - Публични, а не конфиденциални сесии
Преговорите се водеха пред медиите, без предварителни срещи, където да се обменят идеи без публичен натиск. Това лиши процеса от гъвкавост и възможност за ранен компромис, който впоследствие да бъде надграден в съвместни срещи. - Липса на интегративни предложения
И накрая, общината не предложи интегративни пакети от финансови и нефинансови стимули – обучение, гъвкави графици, бонусни схеми. Така тя не разшири зоната на възможно споразумение и не създаде условия за печеля-печелиш решения, препоръчвани от теорията на преговорите .
Разгледаните досега слабости в стратегиите на синдикатите и Столичната община разкриват типични грешки в преговорния процес – фиксирани позиции, липса на прозрачност, недостатъчна подготовка за изследване на интересите. Но защо тези грешки се задълбочават, вместо да отстъпят пред рационалния интерес от споразумение? Причината може да се крие не само в тактиката, а в нещо по-дълбоко – усещането за липса на признание.
Тези стратегически грешки от двете страни не са само резултат от липсата на преговорни техники – в основата им често стои усещането за подценяване и нарушено достойнство. Именно тук теорията за идентичността на Франсис Фукуяма предлага допълнителна перспектива към причините за застоя и възможните пътища за излизане от него.
Теорията на идентичността на Фукуяма*: преговорите като търсене на достойнство
Теорията на Франсис Фукуяма за идентичността добавя важна перспектива към анализа на настоящата криза. В основата на конфликта между синдикатите и кметската администрация не стоят само финансови искания или административни решения, а дълбоко усещане за липса на признание и обществено достойнство.
От страна на транспортните работници стачката се превръща в средство не просто за икономическо настояване, а за заявяване на своята значимост – те искат да бъдат признати като ключови участници в градския живот. Груповата идентичност се консолидира около споделеното усещане за пренебрежение, което подхранва солидарността и радикализира действията при липса на чуваемост.
В същото време и кметската институция действа под натиска на нуждата да утвърди своя авторитет, да защити реда и да покаже управленска последователност. Когато и двете страни се опитват да защитят не само интереси, но и собствената си роля и легитимност, диалогът лесно се блокира.
Фукуяма показва, че конфликтите, основани на търсенето на признание, се решават не с принуда, а чрез жестове на уважение и включване. Това важи и за синдикатите – които могат да формулират исканията си не само количествено, а през езика на достойнството и приноса – и за кмета – който би могъл да отвори диалога чрез признание на труда, участие в решенията и създаване на обща визия за транспорта като обществена мисия.
Изход
Настоящият конфликт между синдикатите и Столична община показва, че диалогът в сегашната му форма е блокиран. И двете страни заемат твърди позиции, а липсата на доверие и признание допълнително затруднява постигането на решение. В такава ситуация намесата на независим медиатор може да бъде ключова стъпка за напредък.
Медиаторът създава неутрална среда, в която разговорът може да бъде възстановен – с фокус върху интересите, а не върху обвиненията. Това позволява на страните да изразят своите нужди, да изследват възможности за различни варианти и да изградят основа за устойчиво споразумение. В условия на обществено напрежение и нарушена комуникация, медиацията не е алтернатива на преговорите – тя е условие те да се случат ефективно.
*Теорията помага да се разбере защо хора или групи протестират дори когато им се предлагат икономически компромиси – защото в центъра не е „колко“, а „как ме възприемат“. Това я прави особено полезна при анализ на социални конфликти, като трудови спорове или стачки.
Автор: Албена Комитова
