Център за разрешаване на спорове - лого

Третата алтернатива в медиацията

В своята книга „Третата алтернатива“, Стивън Кови

представя своите съвети за справяне с проблеми в различни сфери на живота и начините за решаване на най-задълбочени спорове. Аз често наричам тази книга „най-медиаторската книга. Представям Ви откъс от нея – част от процедура по медиация, описана в „Правото и тоягата на говорещия“:

“ Спомням си един случай на медиация, при който адвoкaтuтe u на двете страни ми казаха: „Те са толкова далеч един от друг, че наистина не си представяме как ще стесним пропастта“. Единственото нещо, по-здраво стиснато от устните им, бяха портмонетата.

Историята беше до болка позната: двама бизнес партньори, бивши първи приятели, впоследствие непреклонни врагове, които се чудеха как да си навредят. Питах се колко ли бизнес са изгубили, колко възможности са пропуснали, колко пари са пропилели, прахосвайки време и енергия да се борят един с друг.

Рядко съм виждал случай, при който нито едната страна да няма надмощие. И двамата се бяха подковали с купища факти и аргументи. Но едно ми беше ясно: нито единият не разбираше истински позицията на другия. И двамата толкова се бяха съсредоточили Върху желанието да изложат своята версия за фактите, че оставаха слепи за аргументите на другия. По едно време се обърнах към адвокатите и ги попитах:

–  И двамата ли разбирате позицията на другия?

–  Да – отговори уверено единият.

Другият обаче замълча за кратко и после каза: Знам какво твърдят, но всъщност не разбирам основните им npeзумпции.

В този момент, образно казано, им връчих Тоягата на говорещия*.

Следващото ми условие беше да направят обрат, какъвто никога не бяха преживявали. Обясних, че защитниците им ще имат възможност да говорят, но преди да могат да приведат доводи в подкрепа на собствената си позиция, ще трябва да изразят позицията на другия така, че той да остане удовлетворен. С други думи, исках да аргументират позицията на опонента си.

На адвоката на ответника му трябваха три опита, докато успее да предаде удовлетворително позицията на ищеца. След това беше ред на ищеца; там бяха нужни два опитa.

След това се случи нещо много интересно. Ответникът вече не държеше ръцете си скръстени пред гърдите, а строгото му и сериозно изражение изчезна. Той погледна ищеца и го попита:

– Брад, това ли е твоята позиция?

– Да, в общи линии.

– Мислех си, че…

Адвокатите седнаха и се отпуснаха на столовете си, а клиентите им започнаха диалог, който бяха прекъснали преди повече от две години, откакто се съдеха. Накрая постигнаха споразумение, което беше привлекателно и ползотворно и за двамата. Най-важното обаче беше, че взаимното им уважение, което се беше изпарило напълно, отново се завърна.

Знаех, че ако това дело стигнеше до съд, едната страна щеше да спе чели всичко, а другата щеше да си тръгне с празни ръце и сериозни разноски. Taka работи системата. И двамата щяха да похарчат цели състояния за процеса, което на практика щеше да означава, че и печелещият губи. Сега, вместо да се бият до горчивата развръзка, двете страни стигнаха до мирно, доброволно споразумение, за каквото не бяха и помисляли. И това се случи, защото духът, скрит в Тоягата на говорещия, им откри пътя към помирението.“

*Тоягата на говорещия, древна традиция на северноамериканските индианци и символ на мирното общуване. Никой не може да прекъсва този, който държи Тоягата, докато той не се почувства чут и разбран.

По време на обучението за медиатори, участниците усвояват различни комуникативни техники, които се явяват основния инструментариум за подпомагане на страните в решаване на спора и намирането на удоволетвяващо решение. Актовното слушане е най-важната от тях.

Ако искате да усвоите ризлични техники за решаване на спорове и водене на преговори, може да се включите в обучението за професионални медиатори. За това обучение може да прочетете повече ТУК.

 

 

 

 

Facebook
LinkedIn
Twitter

Имате въпроси?

Свържете се с нас.

Опишете Вашия случай, както и въпросът, който Ви интересува и ние ще се свържем с Вас.