Център за разрешаване на спорове - лого

Спорове по търговски сделки или идеалният договор, който винаги ще бъде изпълнен

Спорове по търговски сделки

Договорите са неизменна част от ежедневието ни – с всяка покупка на стока или услуга, ползване на градския транспорт или такси, ползване на комунални услуги, теглене от банкомат или друго ежедневно действие, ние сключваме и изпълняваме договори. Така е и в бизнеса – търговските сделки (и договорите, като една огромна тяхна част) са неизменна част от функционирането на всеки бизнес.

В търговски сделки, на практика, участва и всеки от нас в битието си на гражданин, тъй като Търговският закон приема, че сделките са търговски, дори само едната страна по тях да е търговец и да извършва сделките „по занятие“ – т.е. като част от своята обичайна икономическа дейност, насочена към реализирането на печалба. Договорите, противно на общото мнение, не са задължително лист (или цяло топче) хартия – за сключването им обикновено е достатъчно да се постигне обикновено устно съгласие между страните, че единият ще направи това, а другият – онова, за да настъпи някакъв (целен и от двете страни) резултат – да бъдем транспортирани от т. А до т. Б, да си купим кило краставици, или да посетим театрално представление…

Законът за задълженията и договорите постановява едно златно правило – договорите имат силата на закон за страните, които са го сключили. Това правило, дошло до нас още от времената на древния Рим, обикновено се реализира в огромното множество случаи на ежедневно сключваните от нас (и от търговците) сделки – договореното се изпълнява, цената се заплаща, услугата се предоставя, стоката се прехвърля/предава на купувача от продавача…

Въпросът е, какво се случва, ако някоя от страните, по една или друга причина, не изпълни това, което се очаква от нея – т.е. не изпълни задълженията си по договора, който е сключила с другата страна. Това може да се дължи на много причини – затруднения в доставките на стоките/услугите, обусловени от ред обстоятелства; некачествена изработка на някоя стока; неточно, некачествено изпълнение на услугата, която искаме да получим; обективна липса на предпоставки договорът да бъде изпълнен – например, искате да си купите кафе, но в този момент токът в кафенето спира… Така разграничаваме виновното от „невиновното“ неизпълнение на сделките – такова, което се дължи на субективни фактори – другата страна е направила ли не е направила нещо, което може и трябва да направи; или наличието на обективни фактори, които, въпреки най-доброто желание на едната страна, правят изпълнението на договореното невъзможно. В такива случаи обикновено (и особено когато се касае за договори със сериозен материален интерес – например доставката и монтажът на скъпо оборудване) първосигналната ни реакция е да кажем „Ако не изпълниш това, за което сме се договорили, ще отидем в съда!“ с цялата заплашителност на представата ни за мрачни и намусени съдии, тържествена обстановка и напорист и с остър език адвокати, които „разкатават“ ответника и извоюват ужасно тежки решения, с които го осъждат да плаща с години лихви, неустойки и вреди (освен, разбира се, да си плати и за това, което не е изпълнил). Страшничко, а?.. 😉

Извън цялата тази драма, обаче (насадена в голяма степен и от Холивудските филми и сериали), в края на краищата, основният интерес на страните, заради който те са сключили търговски договор, не е да се „влачат по съдилищата“, а да изпълнят това, за което са се договорили. Животът е сложен и многообразен, всичко се случва динамично, не можем да предвидим действията или бездействията на трети страни, върху които нямаме контрол, а и хората, да си кажем честно, са чешити, не винаги сме наясно с мотивите на някого да направи или да не направи нещо…

Така стигаме до основния въпрос: Как да сключваме такива договори, че те винаги да се изпълняват и да не стигаме до съда?

Струва ни се невъзмжно, нали?.. Е, по принцип е така – доказва го и теорията, и практиката на търговския оборот, както и фактът, че вече няколко хилядолетия, професията на юриста (бил той адвокат, консултант/съветник, съдия, съдебен изпълнител или нотариус) процъфтява и се ползва с уважение в обществото. От друга страна, обаче, има възможности да се възползваме от няколко „златни“ съвета, с които да избегнем неизпълнението и съдебния конфликт… или казано с други думи, да постигнем това, което желаем – изпълнение на договора и удовлетвореност на всяка от страните. Повече или по-малко, разбира се – пълно „щастие“ няма, както са казали мъдрите…

На първо място

трябва да поставим най-важната предпоставка, за да бъде един договор изпълнен безпроблемно – обмислете го, напишете го ясно, подробно и точно, помислете за възможностите и различните варианти на развитие на събитията и предвидете какво може да се случи и правила как да се действа, ако това се случи, погледнете на нещата и от гледната точка и интересите и на другата страна – разговаряйте и се съветвайте с другата страна, отчитайте нейните аргументи, не се противопоставяйте. Другата страна по договора не е „противник“ – при договарянето на сделката, другата страна е партньор, приятел, някой, от когото очаквате да свърши това, за което сте се разбрали. А всеки върши най-добре това, което върши с желание, а не по принуда, нали?

На второ място,

в процеса на изпълнение на договора, комуникирайте, говорете си, обсъждайте затрудненията, търсете начини да ги решавате и преодолявате, вслушвайте се в това, което ви казват. Ако стоите настрана безучастно, очаквайки как другият „ще се издъни“, няма да постигнете крайната си цел – договорът да бъде изпълнен и да получите това, което желаете. Най-много да погъделичкате личното си его, което по никакъв случай няма да постигне целта да получите доставката си, например. Така че, комуникацията, изказването и изразяването на това, което ви тревожи, предупреждаването за това, кето би могло да се случи, проследяването на процеса на изпълнение и търсенето на възможности, дори при настъпили затруднения договореното да бъде изпълнено, е второто „златно“ правило – договорът не приклюва с подписавнето му, а напротив – изпълнението тъкмо тогава започва..

И трето

да, проблеми се случват, някой не си свършва работата, нещо заруднява изпълнението и стигаме до момента, в който констатираме, че някоя от страните не си е свършила работата, не е изпълнила договореното или не го е изпълнила така, както се очаква… Каво да правим? Да тичаме в съда? При адвокат? Да заплашваме? Да вдигаме скандали? Е, има и такива хора. Но процентът на изпълените в следствие на конфронтация, натиск и заплахи договори е нисък. Нищожен дори.

Преговорите

Тук идва на помощ един от най-старите похвати, познати на човечеството – преговорите. Създаването на условия всяка от страните спокойно, без напрежение и агресия, да изложи гледната си точка, да се позове на всички факти и обстоятелства, които според нея са от значение за настъпилите затрудненя, и в крайна сметка, страните да стигнат до решение, което да ги удовлетворява. Не винаги, обаче, преките преговори, са възможни – дали заради прекалени емоции, дали заради инатливи страни, дали заради загубено доврие…

Медиацията

Тогава се обръщаме към един изключително мощен инструмент – медиацията, която помага на страните, чрез серия от прости правила и принципи и не толкова прости методи, да постигнат самостоятелно решение, а не такова, наложено им от трета страна – арбитър или съдия. Затова в забързания, интензивен и бързо променящ се свят, в който живеем, търговската медиация е залог за това, договорите да бъдат изпълнени. Винаги. И не защото не се е стигнало до неизпълнение, а защото, дори при наличието на конфликт/спор поради неизпълнение, страните имат възможността и силата на техниките за медиация, с които да постигнат такова решение, което ще ги доведе в края на краищата, до изпълнение на договора и удовлетвореност. А не до принудително изпълнение, запори на сметки и съдебни изпълнители…

Има една стара максима – и най-лошото споразумение е по-добро от най-дорото съдебно решение. И в това има много истина: съдебните решения се произнасят в края на една дълга и скъпа процедура; съдебните решения рядко отчитат в детайли конкретните интереси на страните и всички факти и обстоятелства касаещи отношенията им – те в голяма степен са формални, доколкото „натъпкват“ в „калъпа“ на предварително формулираните нормативни хипотези, цялото многообразие на живия живот и бизнеса, за да стигнат до безпристрастно, но често твърде формално решение на спора. От което често и двете страни не сдоволни..

Така че, ако търсим бързина, възможност да изкажем на спокойствие всички свои притеснения, аргументи и да представим фактите, които ни се струват важни, и не на последно място – всичко това да се случи за нищожна част от цената на едно съдебно или арбитражно дело, търговската медиация ни дава всички възможности да постигнем желаното. Без да се „влачим по съдилищата“…

Когато започвах професионалния си път като юрист, един от менторите ми беше адвокат от „старата школа“ и той ме научи на нещо, в което вярвам и досега, а и времето го доказа  – „най-добрите адвокати не стигат до съда“.

Малко факти:

  • Средно, една търговска медиация продължава между 4 и 6 часа – съдебните и арбитражни произодство продължават понякога с години;
  • В търговската медиация се заплаща времето на медиатора и евентуално неговото съдействие при изготвяне на финално споразумение. Заплащането в медиацията НЕ се уговаря като процент от интереса на спора и може да бъде договорено свободно между участниците в процедурата.
  • Споразуменията в търговската медиация могат да бъдат постигани както преди, така и по врем на течащи съдебни или арбитражни порцедури – при постигане на споразумение, се сключва спогодба и производството прекратява;
  • Споразуменията, постигнати в процедура по медиация,  имат силата на съдебна спогодба, след одобрението им  от районните съдилища в страната, тоест, имат сила на присъдено нещо и пряка изпълнителна сила.

Ако искате да научите повече за:

  • какви са спецификите на споровете между търговци
  • какви са спецификите на споровете между съдружници
  • особености и техники при медиацията по търговски сделки  и спорове между съдружници
  • как взаимодействат медиация, арбитраж и съд при търговските спорове
  • защо Сингапурската конвенция е крайъгълен камък за търговската медиация,

Заповядайте на Обучение по медиация при спорове по търговски сделки и спорове между съдружници

 Автор: Лъчезар Колев*

Център за разрешаване на спорове
Лъчезар Колев
*Квалифициран юрист с над 25-годишен стаж, дългогодишен управител и водещ консултант в Лега арт ЕООД. Специализации в областта на чуждестранните инвестиции в Япония /Университета на Киото/ и Великобритания; специализация в областта на интелектуалната собственост и международното банково право в Женевския Университет.  Участвал в подготовката и сключването чрез преговори на над 450 приватизационни сделки, консултант на придобиванията на няколко от големите структуроопределящи български предприятия като „Шуменско пиво“ АД, „Алкомет“ АД, „Пулпудева“ АД и др. Консултант на редица чуждестранни инвеститори в България. Сертифициран медиатор със специализация по търговска медиация.
Facebook
LinkedIn
Twitter

Имате въпроси?

Свържете се с нас.

Опишете Вашия случай, както и въпросът, който Ви интересува и ние ще се свържем с Вас.