Център за разрешаване на спорове - лого

РАЗЛИЧНИТЕ ЕДНАКВИ

Различни ли сме?

Чували ли сте репликите „Ние българите обичаме…“ , „Ние българите не сме като…“, „Ние българите сме…“. Без значение какво сравняваме – хубаво или лошо, ние с лекота откриваме различията. По-високи, по-ниски, по-умни, по-глупави, по-красиви, по-грозни, по-добри, по-лоши…Просто вярваме, че сме нещо по. А така ли е наистина? И какво е това, което ни прави различни? Кен Уилбър, в своята книга „Без граници“ казва, че ние сме тези, които определяме границата между нас /мен/ и другите /околния свят/. И конфликтът, обяснява той, се поражда именно на тази граница. Там, където сме сложили разграничението между АЗ и ВИЕ.

Вярването, че сме уникални в своето развитие, преживяване и нужди ни дава усещането за идентичност, но в същото време и чувството за самота и изолираност. Колко сме различни действително? Според вас, дали в Китай хората имат нужда от по-малко внимание и грижа? Дали там изпитват повече глад или тъга? А кубинците дали се влюбват? Хората в Африка дали имат нужда от сигурност? Уморяват ли се по-бързо?

Живеем заедно

Безспорно всички хора са различни. Различни са дори децата на едни и същи родители и това всеки може да го потвърди. Но точно толкова сме и еднакви, когато става въпрос за нашите нужди и потребности. Всички ние имаме нужда от храна, подслон, сигурност, любов, признание, уважение и развитие. Всеки човек има страхове, свързани с живота му, със здравето му, с неговото и на децата му бъдеще. Благодарение на глобализацията, интернет и корпорациите, различията все повече се размиват. Пътуваме повече, ползваме мобилни устройства, които ни държат свързани с целия свят през цялото време, но някак си не премахваме границата, когато става въпрос за определена идентичност – хората от моята родина, от моя град, от моя квартал, от моето училище, от моята къща и т.н.

Конфликтът наистина е на границата. На тази граница, която ние сме поставили в собствения си живот. С вярванията, чрез които сме се оградили като щит и, които ни създават „различността.“

Ето защо, една от ролите на медиатора е преводач – този, който ни помага да разберем по-добре „другия“, който е от другата страна на „границата“. Медиаторът ни помага да осъзнаем нашите „еднаквости“. Помага в разграждането на границата и съответно – премахване на конфликта.

Събитието „Говорещи книги“ събира на едно място хора, които са прекарали живота си на различни континенти, живели в различни култури, нещо повече – докосват се до различни светове.

Ако искате да видите, чуете и да си поговорите с тези хора, заповядайте на 25.09.2019г., от 18.00 часа в Американ Корнър, площад „Славейков“ 4а

Повече за събитието може да прочетете тук:

https://www.facebook.com/events/1333501856798940/?active_tab=discussion

автор: Албена Комитова

Facebook
LinkedIn
Twitter

Имате въпроси?

Свържете се с нас.

Опишете Вашия случай, както и въпросът, който Ви интересува и ние ще се свържем с Вас.