Център за разрешаване на спорове - лого

Конфликти у дома – авторитет или /и/ медиация

История 1

22 часа е. Чува се превъртане на ключалка и след секунди вратата се затръшва с такъв мощен удар, че първата Ви мисъл е: нахлуват ГДБОП!!! Всъщност просто се прибира Вашият тийнейджър –  1 час след установения вечерен час, сърдит, намусен, с половин уста промърморващ нещо като „‘драсти“. Понечва да се скрие в стаята си, но Вие сте се подготвили! Имали сте 60 минути, в които да обмислите в подробности конското, което заслужава! Някак си успявате да го накарате да обърне начумерената си физиономия към Вас и почвате…. След по- малко от минута лицето му вече придобива изражението на обигран актьор – винаги сте се чудили как успява на толкова малка повърхност да изобрази отегчение, сарказъм, престорено учудване, граничещо с презрение и умора. Сигурно никога няма да разберете…

История 2

Извели сте малката си първокласничка да поиграе навън след края на учебния ден. Тя е радостна, очите й блестят, вее коси, подскачайки и не спира да говори! Кой й е приятел днес, какво куче е погалила, как са я похвалили в училище, колко е млада госпожата, как не й е харесал обядът в стола, но пък колко вкусни неща за ядене си носи нейната вчерашна приятелка и т.н., и т.н. След първата минута, в която полагате неимоверни усилия да следите мисълта й, просто забивате нос в телефона и промърморвате по едно „аха“ или „хм“.

  • Нали, така, мамо?…. Мамо-о-о-о? Нали-и- и? …..Ти слушаш ли ме?
  • Какво? Да-а-а, слушам те, разбира се! Говореше за госпожата.
  • Мамо-о-о-о, не е вярно! Това отдавна го подминахме!…..Уф-ф-ф-ф, ти никога не ме слушаш!!! Само гледаш тоя тъп телефон! Сърдита съм ти!…..

Познато ли Ви е? Мда. И на мен също. И какво от това? – ще кажете. Случва се да не иска човек да говори, да му е криво, да е разсеян. Така е. Случва се. Какво се случва обаче, когато това стане начин на „общуване“? Има хиляди варианти на сценарии. Отправната точка е, грижа ли ни е или, както нашият тийнейджър би казал, пука ли ни за това, каква връзка градим с поколенията и особено с онези от тях, които са директно наше продължение. Ама и колко ни пука. Искаме ли да живеем с млади хора, които уважават мнението ни, с които обсъждаме общите си важни неща и заедно вземаме решения? Млади хора, които ние ценим, чието виждане е важно за нас и заедно искаме да бъдем част от общия си живот?

Искам да бъда важна и значима част в живота на детето си, искам да имам авторитет пред него, искам мнението ми да се чува. И започнах да заповядвам, да изисквам, да критикувам, да оценявам /в повечето случаи негативно/, да търся грешки, да намирам провали, да правя драми за всяка дума, жест, мимика. Има една поговорка „каквото повикало, такова се обадило“. Е, такова ми се обади и на мен: чувах критики и капризи всеки ден, изисквания, недоволства, повишаване на тон… В резултат авторитетът ми спадаше главоломно с всяка възникнала ситуация и аз страдах, не разбирайки къде бъркам! Нали така се гради авторитет?! Нали, за да те уважава собственото ти дете, трябва да го е страх от теб?! Кое не е така? Явно моето дете е някакво разглезено /от кого ли?/, вироглаво хлапе, което прекарва безгрижните си детски дни в изготвяне на пъклена стратегия как да съсипе авторитета на собствената си любима майка! Няма начин да е друго!

Медиация

И тук отново се намеси медиацията!  За пореден път уменията, които се придобиват при овладяване на тънкостите в тази процедура, ми спасиха живота! /Не е живот да слушаш денонощно мрънкане, недоволства и да си свидетел на драми и трагедии!/ Споделям тук и сега някои от тези умения, защото ги приложих и те преобразиха атмосферата у дома! С цялото си същество усещам и виждам как прекрасното дете, което винаги съм вярвала, че имам, започна да подава ръка, крак, нос, усмивка иззад тежката завеса на отчуждението, която беше паднала между нас! Споделям това, защото вярвам, че дълбокият неистов копнеж на всеки родител е всъщност да вижда щастието в очите на детето си, да споделя това щастие всеки ден и да бъде част от дългия му прекрасен живот.

И така: какво да направим в първия пример, с който започнахме? Как да утвърдим авторитета си пред намусения тийнейджър? Видяхме, че „конското“ е губеща стратегия. След него не се чувстваме удовлетворени, изпитваме даже яд, още повече тревога и дори тъга. Това е ситуацията, в която многото говорене няма да помогне ни най- малко. Със сигурност ще е много трудно, но ще е най- полезно да запазим мълчание. Да се опитаме не да реагираме първосигнално на нарушаването на правилата, а да се постараем да вникнем отвъд това – какво се е случило, каква е причината за забавянето му, какво го кара да изглежда сърдит? Очевидно с изнасяне на тирада не получаваме информация за всичко, което е важно в тази ситуация. Тогава да пробваме варианта с неутралността и мълчанието. Ако му кажем просто: „Здравей! Как си?“, приближим се и го докоснем, бихме постигнали много повече. Така човекът насреща /защото тийнейджърът също е човек, макар да има спор по въпроса/ ще усети, че сме загрижени, че ни пука за него, че го чакаме, защото е важен за нас. Дори да не засподеля веднага как е минал денят му, с течение на времето ще придобие сигурността, че у дома го чакат не врагове, които дебнат всяка негова стъпка, за да я критикуват, а хора, неговите родители, които всъщност са единствените в целия свят, готови да направят ВСИЧКО за него.  Изгубихме ли репутацията си? Не мисля. Свързахме ли се с детето си? Определено да. Какво ни носи това? Създаване на доверие, отваряне на пространство за споделяне и търсене на съвет. Какво повече ни е нужно на нас, родителите? Вярвам, че това ни стига. В перспектива това ни задава общ път в разбирателство и задружно преодоляване на препятствия.

Как да се сближим с малката кукла във втория ни пример? Чухме от нея обвинения и разбрахме, че също е сърдита. Да видим: за начало, нека приемем правилото, че, щом сме излезли с детето си, мобилните устройства нямат място между нас. Никакъв изкуствен интелект не следва да опосредява връзката ни с малчуганите – „винаги двама, винаги“! Когато детето споделя с нас, то иска да бъде слушано, но и чуто. Е, ще кажете, как хем да слушаме, хем да говорим?! Никога не едновременно, е отговорът! Докато хлапетата се изказват въодушевено или тъжно за деня си, спрете се, вижте ги, гледайте ги, наблюдавайте ги! Доставете си удоволствието да забележите чувствата, които се сменят по личицата им! Те са автентични в проявите си, непресторени и безкрайно забавни! Да ги слушаме ни пренася в един чуден свят, в който всички мечти се сбъдват магически и няма сръдни за повече от 5 минути. Какво ни спира да сме там чрез тях? Вижте в очите им колко се вълнуват, кажете им, че го виждате – ще спечелите още минути щастие! Отбележете подскоците им, веселия тон – получавате още от щастието!  Ако са тъжни, кажете им какво е изписано на лицата им, как са свити раменцата им, колко са пълни със сълзи очите им. Попитайте ги, какво им се е случило. Попитайте ги как са се почувствали, помогнете им да определят. Няма да спестите хлипане, но ще усетите отдаване, ще се почувствате пълни с доверие и любов – някой ги разбира и е готов да бъде до тях, когато им е зле! Разберете от тях, какво искат да се случи и после – как мислят, че може да се случи.

Какво направихме всъщност? Слушахме активно – с разбиране, показвайки, че ни интересува това, което споделят. Описахме какво виждаме – за да разберем как се чувстват. Задавахме им въпроси по онова, което ни е впечатлило или не сме разбрали. Помогнахме им да разберат какво искат и как да го получат.  Може да се каже, че направихме една мини медиация. Преминахме през всички нейни етапи – описани са фактите, определен е проблемът, разкрити са интересите, намерено е решение и начин за постигането му.

Как изложеното по- горе ще ни помогне да имаме авторитет пред децата си? Като ни направи част от решаването на техен проблем, част от екипа за справяне с предизвикателства. Това е начинът, по който ние печелим уважението им: първо, показваме им, че ги разбираме, второ, подкрепяме ги в трудностите, трето – участваме в живота им пълноценно, през всичките му превратности. Това е авторитет, който оставя трайни следи с усещането за любов, доверие и подкрепа.

Ако искате да научите повече за конфликтите и да се запознаете с практически техники за справяне с тях, заповядайте на нашето безплатно онлайн обучение:

Медиация за родители или как да преговаряме с децата си

Автор: Теодора Божилова

Facebook
LinkedIn
Twitter

Имате въпроси?

Свържете се с нас.

Опишете Вашия случай, както и въпросът, който Ви интересува и ние ще се свържем с Вас.