В свят, в който всеки носи своите предразсъдъци, безпристрастността на медиатора е една от котвите, която държи процедурата стабилна. Законовото изискване за подписване на декларация още по време на информационната среща (чл. 13 от Закона за медиацията ) е опит на правото да кодифицира един дълбоко интимен, професионален акт: саморефлексията. Това поставя пред нас фундаменталния въпрос – дали тази декларация е просто процедурна застраховка, или е момент на истина, в който медиаторът заявява своя капацитет да овладее собствената си човешка природа в името на чуждия спор.
Правната рамка: чл. 13 от ЗМ и информираното съгласие
Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМ дефинира обективната страна на принципа чрез конкретни, проверими факти: родство, съжителство или предходно представителство. От юридическа гледна точка, декларацията служи за постигане на информирано съгласие.
Ако медиаторът разкрие обстоятелство, което би породило основателно съмнение, и страните изрично потвърдят волята си той да води процедурата, обективната пречка се счита за преодоляна. Тук обаче се крие първият капан на формализма: законът може да „изчисти“ процедурата от правни пречки чрез съгласието на страните, но не може да изчисти съзнанието на медиатора от неговите пристрастия. Подписът на страните прави присъствието на медиатора законно, но не го прави автоматично безпристрастен в реалните му действия.
Етичният стандарт
Ако законът поставя процедурните изисквания, то Наредба № 2* чертае етичните граници на нашата работа. Съгласно чл. 31, разкриването на обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси, не е просто формалност, а първият акт на професионално достойнство при представянето пред страните.
Истинското предизвикателство обаче е заложено в чл. 30 от Наредба №2, който превръща безпристрастността в абсолютно условие за самото съществуване на процедурата. Наредбата изрично постановява:
„Медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност. По време на процедурата той не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация.“
Тази разпоредба изважда безпристрастността от сферата на правната теория и я превръща в конкретен стандарт за поведение. Тя ни задължава да не позволяваме на предразсъдъците ни – били те породени от личните качества на участниците или от тяхната репутация – да замъглят преценката ни. Нещо повече, забраната за пристрастие, основано на „представянето им в процедурата“, е директен апел към професионалната хигиена на медиатора: да остане неутрален дори когато поведението на някоя от страните е провокативно, агресивно или несъвместимо с неговите лични ценности.
Субективната безпристрастност – вътрешната битка
Безпристрастността е динамично състояние на самоконтрол. Тя изисква от нас да развием способността да улавяме вътрешното си усещане за пристрастие, преди то да се е „разляло“ по време на срещата. Когато това усещане не бъде овладяно, то неизбежно пробива през професионалната маска – чрез начина, по който преформулираме думите, чрез разпределянето на времето или дори чрез едва забележими мимики при емоционалните изблици на участниците.
Етичните дилеми: Къде свършва законът и започва интегритетът?
В практиката на Център за разрешаване на спорове (ЦРС) темата за безпристрастността е изведена в самостоятелен модул: „Етични дилеми“. Това е признание, че безпристрастността е принцип, който трябва да се прилага осъзнато и да се тренира, а не просто обстоятелство, което се описва в документ.
Етичните дилеми започват точно там, където Наредбата ни поставя най-високата летва:
- Как да останем безпристрастни спрямо „представянето на страната“, когато това представяне атакува нашите лични граници?
- Как декларацията по чл. 13 се съотнася към задължението за оттегляне по чл. 10, ал. 3, когато „сянката на съмнението“ възникне не в началото, а в най-критичния момент на преговорите?
Изводът е ясен: безпристрастността е борба със собствената ни природа. Тя е осъзнато решение да не позволим на личните си филтри да изкривят пространството, в което страните трябва да намерят своето решение.
Повече за практическите аспекти на етичния самоконтрол и управлението на сложни конфликти може да научите в нашето ОБУЧЕНИЕ ЗА МЕДИАТОРИ.
* Наредба № 2 ОТ 15 МАРТ 2007 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО ОБУЧАВАТ МЕДИАТОРИ; ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИ; ЗА РЕДА ЗА ВПИСВАНЕ, ОТПИСВАНЕ И ЗАЛИЧАВАНЕ НА МЕДИАТОРИ ОТ ЕДИННИЯ РЕГИСТЪР НА МЕДИАТОРИТЕ И ЗА ПРОЦЕДУРНИТЕ И ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА МЕДИАТОРА